Изчезналите милиони на ГЕСП

В продължение на 16 години комисията издирва и събира в полза на държавата пари, които иначе щяха да потънат нейде. Тя разкри и събра повече от един милиард и 600 милиона евро – главно от имуществото на бившата ГЕСП, които бяха вложени в голямата си част за възстановяването на новите източни провинции. Само че гонитбата на укритото от другарите “съкровище на работническата класа” ставаше от година на година все по-трудно. Шефът на комисията Кристиян Хамерщайн и неговите сътрудници се натъкваха на разклонени парични потоци, организирани от социалистическите функционери по доста капиталистически начин. За да се спасят парите от времената на ГДР и след Обединението на Германия, милионни суми са били раздавани на верни партийни кадри, които е трябвало да съхранят финансите и някой ден да ги върнат на партията – правоприемница – ПДС. Не винаги обаче подобни подозрителни случаи могат да се разкрият лесно. Защото бившите партийни кадри се оказват майстори в криенето и измамите. Оценката на Хамерщайн за бившата партия- държава гласи : “Тя систематично и целенасочено е опитвала да изтегля огромни милионни суми от ръцете на държавата”. Независимо от съпротивата на партията – правоприемница – ПДС и нежеланието и да сътрудничи на разследванията, се правят някои разкрития – включително и в чужбина. Веднъж например коисията разкрива черна банкова сметка с два милиона и шестотин хиляди евро в Лихтенщайн, друг път успява да си върне от виенската биизнесдама Рудолфине Щайндлинг- известна като “Червената Фини” 7 милиона и 300 000 евро от Австрия. Друг път пък се натъква на фонд с 148 милиона швейцарски франка, които явно са били изнесени през Прага и Будапеща. Още се точи един процес за връщането на 237 милиона швейцарски франка, депонирани в Швейцария.

Независимо от многото усилия, голяма част от преследваните следи се губят – както показва и специално назначената за целта германо-унгарска Комисия, в която на времето са включени редица високопоставени фигури като държавни секретари, посланници, банкови директори и специалист на германското външно разузнаване. В продължение на две години следователите работят в Унгария , но получават достъп само до архивните данни за банкови сметки и плащания на Централната Банка. Независимо от всички трудности, в процеса на разследванията се откриват редица сметки и трансакции, свързани с ГДР. Само че следите им се губят поради изплащани пари в брой, липсващи разписки или пък собственици на сметки, които не могат да бъдат идентифицирани. Изведнъж се оказва, че същинският обект на издирването – а именно фондът с 148 милиона швейцарски франка – просто се е изпарил. Открита е все пак една личност, имала връзка с нелегално прехвърлените пари: бившият бизнесмен от ГДР и агент на ЩАЗИ Гюнтер Форгбер, чиято фирма Експортконтакт чрез своите филиали във Виена, Цюрих и Будапеща осигурявала огромни количества ембаргови стоки. Под натиска на Комисията Форгбер е принуден да върне 42 милиона на германското финансово министерство, които си е заделил лично за себе си. Повече Комисията не успява да измъкне от него. През тази пролет той беше прегазен на една улица близо до Валенсия. По подобен начин се раздели с живота и друг един основен свидетел : Волфганг Лангничке - едновремешен ръководител на отдел “Финанси” на ПДС – една от ключовите фигури при укриването на парите на ГЕСП. През 1998 година той става жертва на транспортно произшествие – на пешеходна пътека в хубавия швейцарски град Лугано.