Имаме ли позиция по отношение на студентските протести във Франция?

Всеобща мобилизация в подкрепа на студентските протести бележи последните два месеца във Франция. Солидарност с тях демонстрираха представители на много професионални гилдии, които направиха необходимото, за да усети не само френското общество, че част от неговите социални завоевания са застрашени от наложения от премиера Доминик дьо Вилпен закон за Първия трудов договор. Повече от 3 милиона манифестанти излязоха по улиците на френските градове и тази съпричастност се очаква след два дни да бъде отново демонстрирана.

Анализът на случващото се би трябвало да върви в няколко посоки – първата следва конкретния повод за протестите; втората – перспективите на трудовия пазар в Европа, а третата – интерпретациите на случващото се в останалите европейски държави.

Конкретният повод повдига въпроси, които не бива да бъдат оставени без отговор: как да бъдат регламентирани отношенията между работодателя и започващия своята трудова кариера млад специалист? Как да бъдат съвместени два донякъде противоположни интереса – защитата на работника, който прави своите първи професионални стъпки и защитата на работодателя, който иска да подбере най-добрия възможен екип и настоява ръцете му да са развързани в пробния начален период, за да може да освободи онези, които не се справят с работата. Законът за първия трудов договор му дава тази възможност при това без да се налага да аргументира освобождаването на новопостъпилите. Което – от своя страна – може лесно да се превърне в произвол и експлоатация на младите хора.

Втората посока на анализите би трябвало да се занимава с динамиката на трудовия пазар в Европа, който започва да става зависим от толкова много фактори, че прогнозите за следващите двайсетина години напомнят на хазартно залагане. Демографската криза, новите технологии, миграцията на трудовите потоци и разширяването на Европа са само част от характеристиките на този пазар, който се опитва да отговори на синкопичния ритъм на новия век, но засега без успех.

Отхвърлянето на европейската конституция именно в държавата, издигнала лозунга «Свобода, братство и равенство» е отчасти резултат на този трудов пазар. Не защото традиционните играчи в него се видяха застрашени от новите държави-членки, а защото реагираха на вътрешно-политическата ситуация във Франция и със своето «Не» фактически наказаха кабинета дьо Вилпен.

Третата посока на анализа се отнася до интерпретациите на случващото се в останалите европейски държави. Стара Европа се показа по-чувствителна от броженията по парижките улици отколкото гражданите в държавите от първата вълна на разширяването. В новите страни-членки в същото време започнаха дебати, които се опитват да предвидят как националните трудови потоци ще се впишат в така очертаващата се европейска картина.

В България, която счита себе си за европейска държава, интерпретации на случващото се няма. Дори българските студенти, които учат във Франция не са изразили никаква позиция по отношение на онова, които се случва с техните френски колеги.