Има изгледи референдума за конституцията в Ирак да е успешен

Ако първите цифри са верни, то те предлагат повод за задоволство: най-малко 60 на сто от общо над 15-те милиона иракски гласоподаватели са участвали в референдума за новата конституция. А както изглежда, те са приели с мнозинство предложения им конституционен проект. Разбира се, не с мнозинство от типа на Садам Хюсеиновите избори. Преди 10 години диктаторът бе наредил да се гласува за конституция и близо 100 % гласуваха “за”. Този път ще има и гласове “против”, макар и недостатъчно на брой, за да се спре конституцията. И може би точно този е най-важният придобит от иракчаните опит от този референдум: че имат право и на отрицателен вот. Това е особено в сила за сунитите, които дълго време оказваха упорита съпротива срещу опитите за нормализация и най-вече за демократизация на страната посредством парламентарни избори и конституционен референдум. С близо 20 % сунитите са неголямо малцинство, понасящо най-тежко промените, защото да свалянето на Садам са на власт. Мнозина сред тях изпитват носталгия по стария режим, от чиито облаги са се ползвали, други сунити пък чисто и просто се опасяват, че в бъдеще ще са осъдени на маргиналност и бедност. След като доскоро малцинството властваше неограничено над мнозинството на шиитите и кюрдите, подобен извод не е съвсем лишен от основание. А и опасенията са уместни, че федерална система би осигурило на това мнозинство и икономическата власт, защото най-важните петролни кладенци се намират в шиитския юг и кюрдския север на Ирак.

Този път сунитите обаче проявиха повече разум в сравнение с парламентарните избори през януари. Докато повечето от тях все още бойкотираха януарския вот, то сега значително повече сунити взеха участие в референдума за конституцията. Наистина по-голямата част от тях гласуваха “против”, но по този начин все пак признаха демократичния процес, предложил им референдума. Още по-активно сунитско участие можеше дори да застраши конституцията: ако в три провинции две трети от електората бяха гласували “против”, то конституционният проект щеше да е провален. Както изглежда до момента, само в две провинции са подадени такъв брой отрицателни бюлетини.

По този начин, дори и без окончателните официални резултати, се открива пътят към първите конституционносъобразни парламентарни избори в Ирак, предвидени за 15-ти декември. Още една крачка в процеса на демократизация. Дали ще се удаде за два месеца да бъде създадена демократична партийна система, обаче е под въпрос, а и след това ще има немалко работа за свършване. Впрочем и по отношение на самата конституция: следващият парламент ще подложи на проверка сега приетата конституция и ще извърши необходимите корекции и промени.

Пътят, който има да извърви Ирак, остава дълъг, а вероятно и в бъдеще – придружаван от насилие. Защото относителното спокойствие в деня на референдума беше до голяма степен благодарение на екстремално засилените мерки за сигурност, които не могат да останат дълготрайно в сила.