“Има и друга политическа култура в България”

Статията се спира на не изцяло положителните реакции, които предизвиква предстоящото присъединяване на България към ЕС. Споменават се и основните причини за това – ширещата се корупция в държавния апарат, неефективността на правосъдието – най-вече в борбата срещу организираната престъпност , както и недостатъчната интеграция на ромското малцинство в обществото. Скорошното присъединяване на България към ЕС е правилна стъпка , но тя трябва да бъде придружена с помощ и натиск за преосмисляне на миналото. Защото тъкмо липсата на анализ на това минало е основната причина за сегашните проблеми на страната - констатира авторът. Проблемът на България – според него – се крие не в културните различия със запада, а се корени главно в развитието от последните пет години. Анализът констатира повторно засилване на позициите на една специфична среда от хора на властта, свързани с бившите държавни служби за сигурност , и нейното преплитане с лобисти и представители на старата интелигенция. Тези среди – се казва по-нататък в статията – са белязани от схващането, че политиката дава право да се прокарват икономически групови интереси. И че норми като прозрачност, зачитането на силата на аргументите, както и нуждата от легитимация при взимане на решения и при определени действия – в най-добрия случай са израз на “ идеологическа надстройка”. Парадоксалното е - отбелязва авторът – че тъкмо правителството на предишния премиер Симеон Сакскобургготски допринесе за разпространяването на подобни схващания. Бившият победител от изборите до скоро заемаше министър-председателския пост, но обичаше да се демонстрира предимно като кандидат- монарх, който е издигнат над нуждата да дава публични обяснения за политическите си решения. Това беше хранителната среда за поскомунистическите среди, още повече, че правителството на Сакскобургготски блокира и без друго плахите опити за анализиране на комунистическата диктатура чрез отваряне на архивите на Държавна сигурност. В статията на Красимир Стоянов се казва, че в България все пак има и друга политическа култура, освен описаната, която е превързана към принципите на демокрацията и прозрачността в управлението. Тя се среща не само в университетите, а и сред укрепващото средно съсловие. Има надежда, че именно тази култура ще се наложи в рамките на европейскат интеграция на страната над посткомунистическите деятели и техните мисловни схеми. Това ще даде възможност да се прекъснат връзките между политиката, съмнителните бизнесмени и центровете на властта “ в сянка”, които днес са основни източници на политическа корупция и организирана престъпност – отбелязва Красимир Стоянов и в заключение отправя апел към ЕС, в бъдеще още по-решително да се намесва в споровете в България, които междувременно не се вмествали в обичайните представи за борби между лявото и дясното. Според Стоянов ЕС е длъжен да вземе по-ясно становище срещу посткомунистическото разбиране за политиката и по-ясно да се дистанцира от съответните среди, както и да отреже достъпа им до европейските органи на властта и до европейските средства.