Има ли “авариен изход”, в случай, че французите отхвърлят конституцията?

И все пак алтернативен изход има и то съвсем прост. Ако европейската конституция се провали, на първо време в сила ще останат действащите в момента правила , приети с договора от Ница, който влезе в сила през миналата година. Той беше остро критикуван от всички страни поради сложния механизъм на постигане на мнозинства, както и значителните възможности за налагане на вето, които водели до блокади в разширяващия се ЕС. И все пак трябва да се каже, че най-голямата досега върса на разширяване с десет нови членове беше преди една година, а блокадите, от които се опасяваха мнозина, така и не се състояха. Следователно и занапред ще може да се живее – поне за известно време още – с договора от Ница, независимо, че това означава да няма общ европейски външен министър , увеличени права на европарламента или пък основни човешки права, които да се защитават на европейски ниво. Никой в Брюксел не може нито за миг да си представи, че е възможно на страна, която евентуално отхвърли европейската конституция на референдум, да се предложи нов шанс за гласуване след като изтече определен срок “за приличие”. При предишни референдуми в Дания и Ирландия това беше направено именно така, но по онова време имаше и повече време и място за маневриране. Така например през 1992 година, когато датчаните отхвърлиха договора от Маастрихт, на тях им бяха предложени някои отстъпки по отношение на общата валута, правната политика и въпросите на отбраната. Сега обаче става дума за конституция, така че не е възможно да се дават специални преференции на отделните държави, без да се поставя под въпрос целия документ. Освен това, подобни отстъпки биха били възможни само на специална правителствена конференция на всички държави-членки на общността,а онези държави, които вече са ратифицирали конституцията, би следвало след това отново да ратифицират промените в нея. Същинският риск се състои в това, че евентуалният провал на европейската конституция може да има последици, които да надхвърлят значително формалното ниво. Изглеждалият до скоро като непрекъсваем и необратим процес на европейската интеграция би бил разтърсен до основите на своята същност. И още нещо- ако фрунцузите кажат “не” на 29 май, как тогава – три дни по-късно, холандците да отговорят с “да”? Да не говорим, че в страни като Полша, Чешката Република или Великобритания евроскептиците вероятно окончателно ще получат превес.

Естествено, могат да се очакват и обратни реакции –в стил – кога, ако не сега? Някои проевропейски настроени правителства вероятно още повече ще запретнат ръкави да докажат, че засиленото сътрудничество в области на външната политика и отбраната може да доведе до значителен напредък. Само че, в подобен случай намя да става въпрос вече за целия ЕС, а само за част от него. Така на практика окончателно би се стигнало до “Европа на две скорости”. Едно от логичните последствия би било например, на страни, отхвърлили Европейската конституция да се предлжи да напуснат общността. Само че, сегашните договори изобщо не предвиждат подобна възможност. Клаузата за прекратяване на членство в ЕС е предвидена едва в Европейската конституция. Затова брюкселските експерти с намигане твърдят, че онези, които са истински против ЕС, би трябвало да са първите, които ще гласуват в подкрепа на Европейската конституция.