Има ли българският параход изобщо капитан?

Немскоезичното онлайн-издание Телеполис публикува днес обширна статия от журналиста Франк Щиер, който живее в България. Акцентът е поставен върху реакциите на българското правителство по време на газовата криза: "Има ли този параход изобщо капитан? Този въпрос си задаваха критични наблюдатели на действията на българското правителство от началото на кризата. Противоречиви изявления за газовите резерви, с които разполага страната или пък за евентуалните обезщетения, които могат да се получат, предизвикаха един след друг информационни гафове. Седмицата без газови доставки накара страната да си извлече нужните поуки за националната й енергийна сигурност и подгря политическия дебат за националната енергийна стратегия в навечерието на предизборната битка за парламент през юни.", пише журналистът Франк Щиер. Той прави кратка ретроспекция на енергийната политика през последните години и подчертава, че планираните за идните години енергийни проекти не са в никакъв случай доминирани от Русия. Ако по-големите от тях все пак се реализират, въпреки протестите на еко-активисти, България би могла да се превърне наистина във важен разпределителен център на енергия в Югоизточна Европа, пише авторът на статията в онлайн-изданието Телеполис.

Той все пак припомня за един позабравен проблем на България: страната е с най-ниска енергийна ефективност от всички останали в ЕС. Статията завършва с критична бележка към българското правителство, което се интересува предимно от големите енергийни проекти и по-малко от свързаните с възобновяеми енергийни източници, макар че страната разполага с добри предпоставки в това отношение.

И Дойчландрадио излъчи репортаж от България, в който се търсят и вътрешнополитическите измерения на кризата с газа: "Сега вътрешнополитическият натиск върху българското правителство става все по-голям. При това - не само заради лошия мениджмънт по време на кризата. Оказва се, че още в средата на декември София е била предупредена от руската страна, че доставките на газ могат да спрат заради спор с Украйна. Въпреки това българското правителство се оказа напълно изненадано", се казва в репортажа на Дойчландрадио.

Кореспондентът ни в Лондон Андрей Владов с по-важното от британските медии по същата тема: Гардиън и Таймс съобщават, че правителството в София е поискало 400 млн. евро помощ от ЕС, за да намали зависимостта на страната от руски газ. България иска да увеличи възможностите си да складира повече синьо гориво и да се свърже с тръбопроводи в Гърция и Румъния, обясняват двата вестника.

„Българите преразглеждат връзките си с Москва”, обявява в заглавие Файненшъл таймс. Бившият български посланик в Руската федерация Илиян Василев заявява пред изданието, че кризата е отворила очите на българите. „Политическата класа смяташе, че Русия автоматично ще се погрижи за газовите доставки. Хората много скоро ще се ядосат”, прогнозира ексдипломатът. Файненшъл таймс съобщава, че общественият гняв срещу Москва се е проявил миналата седмица с изгарянето на руското знаме пред консулството на страната във Варна.

„Хората са много ядосани и всеки се готви за националния протест в сряда”, пише до сайта на Би Би Си Апостол Дянков от София. Той е сред многото хора от различни европейски държави, засегнати от спирането на руския газ, които споделят мнението си в имейли до британската медия под заглавие „Европейците се страхуват от бъдещето”.

„Заплахата за газовите доставки до Европа се превърна в ежегоден ритуал от 2006 г. насам. Нервните потребители в Италия, Германия, или България трябва да извлекат известни поуки от това повтарящо се преживяване”, се изтъква в статия, публикувана в сайта eGov monitor. Авторът Андрю Уайзън смята, че нищо няма да се промени, докато основните играчи не бъдат сменени и не се потърси международно решение на проблема. То би могло да включва създаване на тристранен консорциум за управление на тръбопроводите между Украйна, Русия и Европа, се казва още в анализа.

Ще завършим с любопитна информация от турските вестници. Някои от тях като Хаберлер, Миллиет и Сабах се спират на една и съща тема във връзка с България: стряскащи с претенциите си оплаквания на български затворници.

Хаберлер помества доста дълга публикация, в която се казва, че през изминалата 2008 година заради жалби на български затворници били заведени над 500 дела срещу министерството на правосъдието. Затворниците предявявали дори искания за обезщетение по най-различни поводи, някои от които буквално шокирали, пише изданието. "Затворниците се оплаквали от администрацията за това, че не им разрешавали да ползват копринени чаршафи или пък сауна. Искали да им правят масажи, да има телевизори във всяка килия, по които да се показват и порнопрограми. Имало също така искания за пластични операции и за участие в телевизионно предаване ", отбелязва Хаберлер.