Има ли икономическа криза в Германия?

...това е предизвикателното заглавие на малката книжка на професор Спиридон Параскевопулос, професор по икономика в Лайпцигския университет.

Ученият твърди, че Германия няма нужда от съкращаване на социалните разходи, а обратното – от тяхното увеличаване.

Защото икономиката на страната върви много по-добре, отколкото изглежда. С професор Параскевопулос разговаря Александър Андреев.

О: Формулирах така въпроса, понеже досега германците винаги са имали успех и са вярвали в този успех. Аз твърдя, че те и днес жънат успехи в стопанската област, че икономиката им продължава да бъде много ефективна, но за съжаление самите вече на вярват в своите успехи. Тъкмо затова питам: “Какво им става на германците?”

В: Тоест, вие смятате, че проблемите на германците са психологически?

О: Да. Същността на моето твърдение е, че германците са изпаднали в ситуация на страх, за какъвто просто нямат никакво фактическо основание.

В: От друга страна непрекъснато се казва, че безработицата е висока, че пенсионните каси са пред колапс, че здравните каси нямат пари. Това същински проблеми ли са, или пък германците виждат призраци?

О: Трябва да се прави разлика между онова, което е постижимо от гледна точка на икономическите предпоставки в Германия, и онова, което действително се постига. Аз твърдя, че германската икономика продължава да е изключително динамична, че за периода след обединяването – тоест от 1990 до днес – германците са забогатели с около 400 милиарда евро. Което дава забогатяване от около 4000 евро на глава от населението. С други думи, това общество и тази икономика са богати и могат да решат със собствени сили всички онези проблеми, които вие изброихте. Да, днес много се говори за безработицата. Но вижте цифрите: в момента германската икономика дава хляб на много повече хора, отколкото през 60-те и 70-те години, когато уж имаше пълна трудова заетост. Стопанството на Германия е динамично и непрекъснато разкрива нови работни места, проблемът е обаче в разпределението – разпределението както на тези работни места, така и на доходите. Откакто жените масово излязоха на трудовия пазар в хода на еманципацията предлагането, естествено, нарасна. Не е вярно обаче, че икономиката не създава работни места – просто на трудовия пазар има доста повече хора, отколкото преди 25-30 години. Ако трудовата заетост сред жените достигне процента, който има при мъжете, безработните може би ще се увеличат с още 3-4 милиона.

В: Професор Параскевопулос, в момента се говори едновременно както за глобализация и либерализация, така и за връщане към европейските традиции на социалната държава. Но едното не е съчетаемо с другото...

О: Защо да не е? Днес ние сме по-богати на глава от населението, отколкото едно време, когато изградихме социалната държава. Защо сега да не можем да я поддържаме, след като имаме дори повече пари от тогава?

В: В предговора към вашата книга Норберт Блюм, бившият министър на труда при Хелмут Кол, казва, че вашият глас е самотен. Чувствате ли се самотен сред германските икономисти?

О: Да, така се чувствам. Вземете Съвета за икономическа експертиза към правителството – така наречените “петима мъдреци”. От тези петима професори-икономисти само един е на моята позиция. Тоест, ние сме малцинство. Но както още пише Блюм в предговора си: Правилният възглед винаги трябва да се бори, за да получи мнозинство. Да, като мен мислят малцина, но това не означава, че ние не сме прави. Норберт Блюм добавя по този въпрос: “Правилната рецепта за утре понякога идва от вчера. Защото старото не винаги е неправилно само защото е старо.“