Има ли място за религията в Европейския съюз?

Европейският съюз възниква като икономическа общност с единен пазар. Междувременно обаче тази общност, в която влизат вече 27 държави, е и политически съюз. Въпросът е, на какво се крепи днес единството му? Кой е фундаментът на този европейски дом?

Според професор Бернхард Кемпен, който преподава международно право в универститета в Кьолн: "Най-напред трябва да кажем, че има държавно-институционализирана страна на ЕС, при която гаранциите за човешкото достойнство, признаването на човешките права и основните свободи са поставени на първо място. Има и още едно ниво, което е свързано със свободата на религиите и правото на църквите на самоопределение. Не мога да си представя общност без бог, в противен случай тази общност ще се разпадне."

Без понятието "бог"

В проекта за Европейска конституция не се намери място за понятието "бог". Затова пък в Лисабонския договор се споменава религиозното наследство на Европа, от което ЕС черпи редом с културното и хуманитарното наследство.

Тепърва ще се разбре, дали това не е само красиво изречение в преамбюла, защото то е твърде общо и не изключва нищо: нито католицизма, нито протестнатството, еврейското влияние или пък исляма. Много християни са разочаровани, защото очакваха, че в Лисабонския договор ще бъдат изрично упоменати християнските основи на Европа. Професорът по теология в кьолнския университет Щефан Мукел коментира:

"Преобмюлът на новия Европейски договор не съдържа онова, на което човек се надява да влезе от християнска гледна точка. В същото време обаче трябва да признаем, че днес, за разлика от преди, в европейското право има много разпоредби, които защитават достатъчно добре юридическия статут на църквите и религиозните общности, но и на отделния индивид като вярваща личност."

Открит диалог

Църквите и религиозните общности, например са търсен партньор от Брюксел, когато става дума за европейската интеграция. В Лисобонския договор дори е посочено, че ЕС ще води открит и редовен диалог с църквите и религиозните общности.

Според теолога Кристоф Мандри от университета в Ерфурт: "Въпросът за това, кой е част от Европа и религиозното й наследство, е свързан не само с историята, но и със сегашната политика. Ето защо, според мен, е логично да се каже, че в европейското съзнание понятия като интеграция и политическа общност се отнасят и до живеещите в Европа мюсюлмани". Така че религиозното наследство, споменато в преамбюла на Лисабонския договор е отворено за по-нататъшното развитие на ЕС, който пък по този начин е поставен на подвижен фундамент.