1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Има опасност конфликтът в в БПЦ да се радикализира и фанатизира

27 юли 2004

интервю на Бистра Узунова с д-р Хайнц Гщрайн- експерт по проблемите на вероизповеданията в Източна Европа

https://p.dw.com/p/Auds
Снимка: AP

Б.Узунова:

Д-р Гщрайн следи конфликтите в Българската православна църква не от вчера. От 21 юли насам - откак българската държава се намеси срещу отделилите се от Църквата противници на Партриарха Максим, конфликтът - според него- е навлязъл в нова фаза:

Гщрайн:

"Представителите на тази църква - наричана различно в зависимост от това на какви позиции стои наблюдателят - отцепниците, противниковата църква, тя сама се нарича синодална църква - принудително бяха вкарани в ролята на мъченик и това е съвсем нова фаза на конфликта. Смятам, че сега след намесата на българската държава, борбата в рамките на самата църква вероятно ще се засили и задълбочи."

Б.Узунова:

Според д-р Гщрайн наличието на две православни църкви с едно и също име - не е основното в конфликта. Проблемът според него - не е в името, а в това, че според новия закон за вероизповеданията от 2003 г. БПЦ е била автоматичтно призната. Тя не е била принудена да се регистрира както всички останали религиозни общности в страната. В същато време очевидно не се е намерил отговорен орган или институция, който да регистрира Свободната православна църква - например именно под това избрано от самата нея име.

Следователно става дума за дискриминация, залегнала в самия закон :

Гщрайн:

"Да, и преди всичко става дума за дискриминация по отношение на онези православни, които остават извън официалната Църква. На Запад се вдига голям шум около дискриминирането на католици, протестанти, на всички неопротестантски секти, но истинското , пърнвоначелно намерение и замисъл на Закона е да предпази традиционното православие от разкол и в крайна сметка от упадък. Това е е основната идея, която се преследва в България - като се прави опит да се гарантира безопасността на едно -единствено - трдиционно- православие, а другите религиозни общности - трябва да се регистрират, трябва да отговарят на определени изисквания, които се опитват да предотвратят нахлуването на секти от Америка наример, които са в състояние просто да си купуват хора, благодарение на големите си финансови възможности. Но като цяло може да се каже, че протестантите, католиците и или представителите на исляма в България - просто са подложени на някои пречки и притеснения, но не са дискириминани. Новият закон за вероизповеданията дискриминира главно православните "нека ги нарека "аутсайдери" - тук имам предвид както църквата противопоставяща се на партриаршията, така и така наречените "старозаветници", които продължават да се придържат към Юлианския календар."

Б.Узунова :

Не става ли в момента обаче по-скоро дума за политически борби за надмощие, отколкото за спорове по религиозната насоченост на Българското православие? Да чуем отново швейцарският експерт:

Гщрайн:

"Да, за съжаление това е вярно. През 1992 година Противниковият синод излезе с упрека, че българската патриаршия не е предоляла комунистическото си минало след края на режима и че особено патриарх Максим е силно обременен от почти 20 годишното си сътрудничество с комунистите. Но на хората, които основаха този противников синод - с пълно основание можеше да бъде отправен същия упрек. И през цялото време след това всъщност го голяма степен ставаше дума за имуществото на църквата. Наблюдавайки отвън, човек наистина нямаше впечатлението, че става дума за борби, породени от благочестива набожност и или пък от искането за църковна реформа след десетилетията на комунистическия режим, а по-скоро , че става наистина дума за разправия за собствености, или затова, че единият или другият си е подсигурил достъпа до някои доходни дейности или дарения за църквата и манастирите. Затова още миналата година Партиаршеската църква заяви, че ако се отнемат владенията на противниковия синод нямало да има повече никаква мотивация за духовниците и верующите да странят от партриаршията. Остава да изчакаме и да видим, дали това е вярно. Аз смятам по-скоро, че сега - след като вече има започнали гладни стачки от хората на Инокентии пред затворените църкви - че ще се стигне до задълбочаване на конфликта , а може би дори и до фанатизиране на противниковия синод."