Интервю със съпругата на убития в турския град Малатия германец Тилман Геске

Г-жо Геске, как се чувствате сега след смъртта на съпруга Ви в Малатия?

Честно казано, това е трагедия. Аз загубих верен приятел, децата ми – своя баща. В същото време обаче знам, че той не загина напразно. Той е мъченик за името Христово и ние сме убедени, че кръвта му не е пролята напразно и че това има своя смисъл за Турция, за Малатия. Убедена съм, че за християните тук това е не само шок, че вярата им ще укрепне. Трябва да ви кажа също така, че не търся отмъщение за хората, които са извършили това. За тях ще кажа това, което е казал Христос, когато го разпънали на кръста: Боже, прости им, те не знаят, какво вършат. Мисля, че точно това отговаря на истината, те не са осъзнали, какво правят.

В момента в Европа се говори много за Турция и най-вече за процеса на демократизация там, който се поставя под въпрос. Какво трябва да се направи в Турция, за да се преодолее разочарованието от нея и болката, предизвикани след атентата, отнел живота на съпруга Ви?

Аз живея в Турция и знам, че законите тук са всъщност

добри. Това е държава, в която би трябвало да има свобода на вероизповеданията.И това, което турция би могла да направи е, да гарантира тази свобода не само на хартия, но и на практика, в малките неща, да има хора, които да контролират, дали всичко това се осъществява. В тази страна има толкова много религии, които съжителстват една с друга и е наистина трудно да се следи дали всички тези закони се спазват.

И ще останете в Малатия?

Засега- да. Моите деца искат да завършат училище тук. Голямата ми дъщеря иска да положи изпита си за приемане в университета. В моменат не мислим за местене.

Последен въпрос, г-жа Геске. В момента членството на Турция в ЕС е на изпитание. Мислите ли, че пътя на Турция към Европа трябва да бъде подкрепян?

Разбира се, защото смятам, че тук е поставено добро начало. Въпросът е, че те трябва да научат, че приетите закони трябва да се изпълняват. Мисля, че в Турция се извършва истински напредък. Ние сме от десет години тук и станахме свидетели на това, как всичко се промени. Само че що се отнася до свобадата на вероизповеданията – там трябва да се положат още усилия. Това засяга може би най-вече медиите, които разказват какво ли не и бъркат, и разпространяват неистини. Мисля, обаче, че в тази страна настъпиха много промени.