Интервю със сътрудник на хуманитарната организация "Хелп" след напускането на Ирак
14 април 2004Реклама
Чувствахте ли се застрашен в последните дни в Ирак?
- Не, всъщност , не, защото в последните дни ние сами се бяхме подложили на домашен арест. Прекарахме 6 дни в нашата къща и тогава чухме съобщението от Германското посолство, че Външното министерство е казало, всички чужденци да напуснат Ирак. Ние се свързахме с посолството и казахме: Засега оставаме тук. Тогава дойде второто съобщение от посолството - вероятно свързано с изчезването на двамата членове на елитното военно поделение ГСГ -9. Тогава научихме, че 90% от сътрудниците на межд. Хуманитарни организации напускат страната. Тогава и ние си казахме - може би при това положение и ние трябва да си тръгнем.
Какво точно видяхте и преживяхте вие лично във връзка с влошаването на ситуацията в Ирак в последните дни?
- Чувахме повече и все по-интензивни огневи престрелки. Една ракета падна само на 150 метра от бюрото ни. Тя беше предназначена всъщност за един полицейски участък, намиращ се досами нас. Можеше да се усети, че положението става по-напрегнато.
Промени ли се в последните дни отношението спрямо вас? Почувствахте ли нещо подобно?
Не, не бих казал. Ние работим на практика в иракски жилищни квартали. Нашите иракски съседи и сътрудници не са променяли отношението си спрямо нас. Напротив, те ни казаха : може би за известно време ще бъде по-добре за Вас, ако временно изчезнете. Ние не желаем, с вас да се случи нещо лошо. Хората действително бяха загрижени за нас , както и ние за тях.
Следователно Вие нямате впечатлението ,че хуманитраните организации са нежелани в Ирак?
- Не, не смятам, че може да се твърди подобно нещо. Смятам, че цялата тази работа около отвличанията и взиманията на заложници, която тече в момента, се направлява отвън, или пък от някои религиозни водачи, които искат да държат страната в подченение. Хуманитарните помощни организации по принцип са добре дошли и добре посрещани в Ирак- страната се нуждае от помощ и хората там също имат нужда от нащата подкрепа, защото иначе животът им е невъзможен.
- Последен въпрос : Кога смятате, че ще можете да се завърнете в Ирак?
Както вече казах, ние наблюдаваме положението отвън и сме си поставили за цел, да се завърнем след пет-шест дни. Ще трябва да видим, как ще се развият събитията по-нататък и дали ще има нова ескалация на насилието. Но при всички положения ние трябва да се завърнем обратно, защото сме оставили недовършена програмата, по която работим - ние обучаваме бивши иракски войници да обезвреждат мини.Там, където сме обезвреждали мини - последният път беше в покрайнините на Багдад - хората са много приятелски настроени към нас, защото знаят, че ние помагаме за да могат те да живеят спокойно и отново да засяват нивите си без страха от взривове на мини.
- Не, всъщност , не, защото в последните дни ние сами се бяхме подложили на домашен арест. Прекарахме 6 дни в нашата къща и тогава чухме съобщението от Германското посолство, че Външното министерство е казало, всички чужденци да напуснат Ирак. Ние се свързахме с посолството и казахме: Засега оставаме тук. Тогава дойде второто съобщение от посолството - вероятно свързано с изчезването на двамата членове на елитното военно поделение ГСГ -9. Тогава научихме, че 90% от сътрудниците на межд. Хуманитарни организации напускат страната. Тогава и ние си казахме - може би при това положение и ние трябва да си тръгнем.
Какво точно видяхте и преживяхте вие лично във връзка с влошаването на ситуацията в Ирак в последните дни?
- Чувахме повече и все по-интензивни огневи престрелки. Една ракета падна само на 150 метра от бюрото ни. Тя беше предназначена всъщност за един полицейски участък, намиращ се досами нас. Можеше да се усети, че положението става по-напрегнато.
Промени ли се в последните дни отношението спрямо вас? Почувствахте ли нещо подобно?
Не, не бих казал. Ние работим на практика в иракски жилищни квартали. Нашите иракски съседи и сътрудници не са променяли отношението си спрямо нас. Напротив, те ни казаха : може би за известно време ще бъде по-добре за Вас, ако временно изчезнете. Ние не желаем, с вас да се случи нещо лошо. Хората действително бяха загрижени за нас , както и ние за тях.
Следователно Вие нямате впечатлението ,че хуманитраните организации са нежелани в Ирак?
- Не, не смятам, че може да се твърди подобно нещо. Смятам, че цялата тази работа около отвличанията и взиманията на заложници, която тече в момента, се направлява отвън, или пък от някои религиозни водачи, които искат да държат страната в подченение. Хуманитарните помощни организации по принцип са добре дошли и добре посрещани в Ирак- страната се нуждае от помощ и хората там също имат нужда от нащата подкрепа, защото иначе животът им е невъзможен.
- Последен въпрос : Кога смятате, че ще можете да се завърнете в Ирак?
Както вече казах, ние наблюдаваме положението отвън и сме си поставили за цел, да се завърнем след пет-шест дни. Ще трябва да видим, как ще се развият събитията по-нататък и дали ще има нова ескалация на насилието. Но при всички положения ние трябва да се завърнем обратно, защото сме оставили недовършена програмата, по която работим - ние обучаваме бивши иракски войници да обезвреждат мини.Там, където сме обезвреждали мини - последният път беше в покрайнините на Багдад - хората са много приятелски настроени към нас, защото знаят, че ние помагаме за да могат те да живеят спокойно и отново да засяват нивите си без страха от взривове на мини.
Реклама