Интервю с д-р Меглена Плугчиева

Българска посланичка в Берлин - от ноември 2004 година. Миналия месец бе повикана обратно в София, за да поеме поста вицепремиер със специални задачи. Да отговаря за еврофондовете, да контролира получаваните и усвояваните средства от Европейския съюз. Да хвърлим днес поглед назад – към близо четирите години дипломатическа дейност в германската столица. И поглед напред – към бъдещите задачи. Това са темите на разговора на Дойче Веле с д-р Меглена

Плугчиева, която на 4 юни официално се сбогува с политическите си събеседници и с българската общност в Германия. Кое беше за Вас, госпожо Плугчиева най-важното, най-вълнуващото събитие през изминалите четири години в Берлин?

“Безспорно най-вълнуващото, най-голямото събитие - и то не само за тези последни четири години, а и за целия ми живот в служебен план – беше ратификацията на договора за присъединяване към Европейския съюз в Бундестага и в Бундесрата. Това трудно може да се опише с думи, това може само да се преживее. И искам да Ви кажа, че това беше звезден миг за нашата страна, за мен лично. Аз се чувствам щастлива, че имах възможността да участвам, да дам своя принос заедно с моя екип в посолството. Струва ми се, че имахме възможност макар и малко да допринесем тази национална мечта да стане реалност”.

Четири години в Берлин - как оценявате развитието на германо-български отношения през този период?

“Линията е само възходяща – напред и нагоре. С огромно задоволство установявам, че имаме не само партньорски, а и приятелски отношения. Превъзходни отношения – на политическо ниво, много ползотворни и успешни бизнесотношения, както и през последните години големия принос и в културно отношение, което беше много важно за мен. А да не говоря или длъжна съм да говоря всъщност за тези, които идват след нас като генерация, именно българските студенти, които следват в Германия икоито са един огромен потенциал и един истински мост между нашите две страни- не само днес, но особено в бъдеще.”

Как германската политика съпровождаше българската евроинтеграция? Каква беше нейната роля в този контекст?

“Трябва много сериозно на на много висок глас да подчертаем, че Германия беше страната, която изключително много ни подкрепяше, помагаше – още преди предприсъединителния период, по време на предприсъединителния период и особено в последните две години. Това не са само голи думи, те са подплатени с политическа воля, политическа подкрепа, финансова, техническа, експертна подкрепа в един много широк спектър от сектори и дейности. Ние можем само да бъдем благодарни. Смятам, че сега вече е моментът покажем, че сме заслужили тази подкрепа”.

Кои бяха най-важните Ви събеседници в Германия , г-жо Плугчиева?

“Списъкът е много голям. Признавам, че започвайки от федералния президент, през президента на Бунедстага, през канцлерството, външно министерство и всички министерства на федерално ниво, а от там продължавайки списъка на ниво провинции, правителства, парламенти, съответно бизнеса, германската икономика, културните среди – това е един много, много дълъг списък. Аз се радвам, че този списък се разшири и обогати и по този начин приятелите на България се увеличиха.”

Вие бяхте отзована преди да приключите посланическия си мандат. Кои задачи останаха неразрешени, какво оставате като наследство на Вашия приемник или на Вашата приемничка?

“Мисля, че постигнатото е много и е наистина видимо и измеримо. А като проблеми – бих казала, че очаквам наистина в близките месеци да приключим вече станалата историческа спогодба между България и Германия за имотити. Смятам, че сме наистина на финала. Това, което наследих като нерешени правни спорове, касаещи българските имоти, това остава в момента като проблем. Иначе си мисля, че няма други проблеми. Остават – както ми си струва - един добър резултат, една много добра база и възможности само да се надгражда и да се разширява това наше партньорство във всяко едно отношение. Към това прибавям и особеното внимание към българската общност Германия.”

С какво чувство напускате Берлин?

“Признавам си, че и с много тъга. Германците имат една хубава поговорка: с едно смеещо се и едно плачещо око. Аз съм си позволявала да го кажа и ще го кажа отново: За мен Германия е изключително важна страна, най-важният ни партньор в Европейския съюз – традиционен партньор. И в бъдеще – сигурна съм – че отношенията ще останат такива. Но за мен лично – аз гледам на Гемания като на втора родина”

А сега – поглед напред към бъдещите Ви задачи като вицепремиер. Какво ще е най-важното през идните седмици, преди идните месеци за Вас, г-жо Плугчиева? В какво ще концентирате усилията си?

“За мен най-важното беше в първите дни на месец май, когато аз трябваше да направя снимка на ситуацията, за да се идентифицират проблемите, да се видят къде са най-сложните въпроси за решение и кои са най-спешни за решение. Всичмко това – трябва да пизная – че е свързано с предприсъединителните ни програми ФАР, ИСПА и САПАРД. И вторият блок от теми е свързан с ускоряване на процеса по организация, по управлението на оперативните програми за използване на средствата от структурните и кохезионния фондове, за да не допуснем изоставане. Трябва да се признае обаче, че акредитацията на програмите от страна на Европейската комисия стана значително късно, в края на 2007 година, така че периодът за организация, за навлизане в процеса също е много кратък. В същото време ни притиска един друг голям срок, а именно юни 2009, когато са следващите парламентарни избори. Разбирате, че обстоятелствата от висчки страни са сложни, трудни, но пък това е едно голямо предизвикателство за всички нас. И това, което е важно да направим не само държавната администраци, но и цялото ни общество, неправителствения сектор, съответно тук визирам специално общините и висчки, които са получатели на средства трябва да се анжагират и активно да се включат в процеса. Това е национална кауза, национална задача и тук ни касае едно или друго министерство, тук касае ангажиментът и личното участие на всеки един от нас.”

Разполагате ли с достатъчно пълномощия, с необходимия екип, за да се справите със задачи, които са се натрупали вече години?

“Разполагам с пълната, абсолютна подкрепа и пълномощия от страна на министърпредседателя, на лидерите на тройната коалиция. Тово е и облечено в акт на Министерски съвет, така че целият екип в държавната администрация по хоризонтала, във всички министерства плюс политическите кабинети и самите министри са пряко и директно ангажирани. Работим в екип като имам пълни пълномощия по отношение на добрата координация, комуникация и един много строг и прозрачен контрол, така че са зададени параметрите, условията за работа. Иначе около мен или с мен работи един много малък екип от 18 човека. Но трябва и да се каже, че в оставащото време нито е възможно, нито е необходимо да се правят някаквни структурни промени. По отношение на персоналните промени аз съм заявила, че давам доверие и карт бланш на съществуващия екип във всички министерства да покаже своята воля, професионализъм и отговорност. Но ако има и най-малки симптоми на – от моя страна – недоверие и ако установя някъде нередности, категорично няма да се поколебая съответно да изискам отстраняването на когото и да било. Това е изключително важен процес, изключително голям финансов обем, с който трябва да се справим. Страната ни има нужда от това. Освен това Европейската комисия с право следи и очаква много прозрачно и целесъобразно използване на средствата. Това не са анонимни пари, това парите на европейските данъкоплатци и на българските данъкоплатци. Трябва да си припомним и никога да не забравяме, че ние искахме да станем страна-членка, което значи, че автоматично се задължихме да приемем правилата, реда на тази общност. Това означава, че ние трябва изпълняваме стриктно, строго, точно и ясно всички тези правила. А те предвиждат средствата са предназначени за цялото общество, за отделните сектори, а не за група хора или отделни личности.”

Да се спазват правилата - не се ли опасявате, че можете да попаднете между фронтовете? От една страна - Европейската комисия, която настоява за прозрачност при усвояването на еврофондовете. генералния директор на главна дирекция “Разширяване” Майкъл Лий препоръча да бъда назовани всички фирми, за които има съмнения, без да се знае, дали наистина има нарушения. От друга страна пък– съответните фирми или лица, които би трябвало да очакват наказания, ка се извършили нарушения.

“Признавам, че задачата никак не е лесна и че естествено срещам и съпротива от отределени места или пък с неудоволствие се приемат тези категорични, радикални мерки, които правителството и министърпредседателят предприеха. Пак подчертавам: Във всеки случай тези, които са против процеса, са малцинство. Така че ние сме обречени на успех. В момента точно по писмото писмото на господин Лий се изпълянват пакет от мерки. Имаме горещи срокове. Усилията ще продължат и след това, като аз изрично и много държа абсолютната прозрачност. Тогава нещата са ясни за обществото, ще бъдат ясни и за Брюксел. Това е вече половината от успеха, от който имаме нужда. Диалогът, прозрачността, комуникацията са изключително важни в случая. Освен това обаче трябва да подчертая, че ние имаме нужда и занапред от експертната помощ от Европейската комисия, и не само от там, а и от страните-членки. Аз ще моля, ще настоявам във всеки един момент да получаваме тази помощ, за да може процесът наистина да върви напред.”

Досега в Европейската комисия и в политическите среди в страните-членки на Еврпейския съюз често отправяха критики срещу съдебната система в България, не срещу законите, които са съобразени с европейските правни норми, а срещу прилагането им. Как ще се гарантира, че мерките, които са предвидени за нарушения, за корупция например, наистина ще бъдат прилагани, че ще има наказуемост?

“Вие знаете, че действа така нареченият механизъм за сътрудничество и оценка. Този механизъм предвижда шест бенчмаркс, по които ни оценяват, дали има напредък и как изпълняваме поетите ангажименти. Следващият доклад предстои

да излезе през юли и естествено в този период от време течи изпълнението на посочените мерки. Да припомня, че министърпредседателят направи кадрови промени в Министерството на вътрешните работи – там процесът на реформиране, на саниране продължава. В тази сфера - мога да кажа, че – процесът продължава, но съвсем категорични и ясни и големи резултати, които ние всички искаме, не могат да станат за дни. Това е процес, който иска време. Но във всеки случай има прогрес, може би той трябва да бъде ускорен и резултатите да бъдат по-видими. Това също споделям като мнение, но пак казвам: Трябва да се отчитат реалностите и в това отношение аз мисля, че даже и да продължи механизмът за наблюдение и сътрудничество, това не бива да ни обижда. Смятам, че това е една възможност за конструктивен подход за наблюдение, с които ни подпомагат и едно здравословно напрежение, в което се намираме и имаме нужда да се намираме, не е излишно.”