Интервю с лидера на Демократичната партия на албанците в Македония Арбен Джафери

Планът на Марти Ахтисаари – за кого този план е добър, и за кого – лош?

“Планът на Ахтисаари поставя началото на един процес, а от текста на този план ще бъде извлечена формулата за статута на Косово. Убеден съм, че друго решение не е възможно. Проблемът е, как да бъде убедена другата страна – сръбските политици, които изтъкват някакви свои доводи и опасения, прилягащи по-скоро на отминали времена. Това е проблем на сръбската страна. Сръбските политици трябва да действат така, че да отворят нови възможности и перспективи не само за собствения им народ, но и за целия район на Балканите.”

Оптимист ли сте, че на преговорите във Виена между Белград и Прищина може да бъде постигнат компромис около формулата, предложена от Марти Ахтисаари:

“Косовската страна вече направи огромен компромис, отказвайки се от някои свои искания. Едно от тях е свързано с компенсациите за нанесените от войната щети на областта. По време на войната сръбската армия нанесе огромни щети на само на Косово, но и на някои общности в Хърватия и Босна. Друг компромис е свързан с правата на малцинствата. Ако съпоставим напр. правата на албанците в Македония по отношение на езика, и правата на сърбите в Косово, ще видим, че косовската страна е направило сериозни отстъпки за да удовлетвори сръбските искания. Проблемът на сръбските политици е, че те не се стремят към права, а искат територия. По този въпрос не виждам възможност за постигане на съгласие, за намиране на компромис.”

Това все пак означава, че компромис не е възможен. Видяхме, че правителството в Белград отказва да приеме плана на Марти Ахтисаари. Ако наистина се окаже невъзможно постигането на съгласие, съществува ли риск от ескалация на напрежението и избухването на нов въоръжен конфликт на Балканите?

“Вече 15 години сръбската страна отказва да работи заедно с международната общност. Спомнете си за управлението на Милошевич. Тактиката на протакане не води до нищо, днес имаме нужда от трезва преценка на новите реалности. Смятам, че свърши ерата на войните на Балканите. Сегашните политици в Белград са умален политически модел на Милошевич, и трудно могат да предизвикат нови военни действия поради простата причина, че сръбският народ вече не им вярва.”

Като казвате, че е свършило времето на войните на Балканите, какво мислите за т.нар. “Велика Албания”? Жива ли е още тази идея?

“От доста време вече се спекулира с тезата за Велика Албания. Смятам, че идеята на косовския политически елит за съществуването на независимо Косово опровергава тезата за “велика Албания”. Но презумцията за “Велика Албания” работи за изграждането на лош образ на албанците от хора, които мечтаят за велики държави. Всъщност проблемът е много прост и много конкретен: Трябва да се работи за Косово и за неговия окончателен статут. Ако Косово получи своята независимост, мирът на Балканите ще настъпи много бързо. Трябва да се работи за статута на косово, а не за някакви идеи, които са презумция.”

Ако Косово получи независимост, това няма ли да е опасен прецедент, който може да стимулира напр. албанците в Македония да тръгнат по същия път на косовските албанци?

“Мисля, че албанците водят много разумна и много рационална политика. Мисля, че от времето на разпадането на Югославия албанските политици водят политика, която е в хармония с виждането на международната общност. Затова ни мисля, че албанските политици са някакви авантюристи. Те вече 15 години демонстрират желание да работят заедно с международната общност.”