Интервю с политолога Гидо Щайнберг за визитата на Джордж Буш в Близкия изток

На въпроса какви са били очакванията в Саудитска Арабия, свързани с визитата на президента Буш Щайнберг отговаря така:

"Очакванията, свързани с тази визита бяха малки. Създава се впечатлението, че през последната му година като президент не може да се очаква осъществяването на мирна спогодба или поне на ясен прогрес в израелско палестинския процес."

Интервюиращата Кристине Кез констатира, че властимащите навсякъде приемат Буш дружелюбно. Дали обаче това съвпада с настроенията сред саудитския народ по отношение на американското правителство? Според Щайнберг това е различно във всяка отделна държава. Има и такива, като например Кувейт, където са по-приятелски настроени отколкото други. Общо взето в Саудитска арабия преобладавали критичните гласове, все по-често обръщащи внимание, че

правителството на Буш твърде дълго време не го е било грижа за израелско-палестинския конфликт,

но е дестабилизирало важна арабска страна, представляваща и буфер спрямо Иран, че общо взето е водило катастрофална външна политика. Тези гласове се чуват и сред правителствените кръгове, които всъщност би трябвало да са благосклонно настроени към САЩ.

За активната намеса на Саудитска Арабия като посредник за сформирането на палестинското правителство на националното единство между Фатах и Хамас, разпаднало се междувременно и влиянието на Саудитска Арабия понастоящем експертът Щайнберг отговаря, че Саудитска Арабия болезнено осъзнава, че влиянието й е ограничено и че разочарованието в страната е било голямо, когато Вашингтон де факто е саботирал спогодбата от Мека от февруари миналата година, продължавайки изолационистичната политика спрямо Хамас.

На въпроса за

изричното ново предупреждение на Буш за опасностите, произтичащи от Иран,

Щайнберг подчертава, че мнозина араби от района на Персийския залив са на мнение, че това е правилно. Правителствата на дъжавите от региона гледали много критично на действията на Иран в Ирак и най-вече в Ливан, тъй като се опасявали от подкрепата, оказвана от Техеран за шиитски терористични групировки. Общо взето обаче край залива преобладавало мнението, че с Иран трябва да се борави по-предпазливо. А причината затова била собствената слабост на тези държави, демографската им и военна слабост спрямо Иран. Саудитска Арабия и малките държави край Залива се опасявали, че при възможн конфронтация между САЩ и Иран те ще станат първите жертви, че тогава първите ракети ще бъдат насочени срещу Рияд, както стана и по време на войната в Ирак.

Според Щайнберг ппроблемите с тероризма в държавите около Персийския залив са понастоящем повече под контрол отколкото преди и особено след масивната кампания на Ал Кайда на Арабския полуостров между 2003 и 2005 г.

В заключение Щайнберг отбелязва, че според правителствата на държавите от залива правителството на премиера Малики в Ирак обслужва интересите на Иран. Саудитците били на мнение, че първо в политическия процес в ирак трябва да бъдат интегрирани сунитите. Те всъщност биха искали националистическо правителство, както примерно по време на бившия премиер Алауи. И общо взето усещането за криза в региона било много силно изразено.