Интересите на Иран в Ирак

Американците само дрънкат оръжия, и с този си ход Вашингтон единствено се стреми да попречи на преговорите на Иран с европейците – е едно от преобладаващите мнения. А министърът на отбраната Али Шамкани отиде още по-нататък – във военен план Иран е подготвен максимално добре за подобни случаи. Президентът Мохамад Чатами пък намекна, че Вашингтон надали би се впуснал в нова авантюра – от гледна точка на проблемите си в Ирак. Споменаването на Ирак не би могло да бъде по-на място – тъй като Иран не само се занимава с разработването на модерни ракети, а и иранците определено биха се сплотили под влиянието на външния натиск и биха се противопоставили на чуждата интервенция, което със сигурност дава възможност за оказването на натиск спрямо Съединените щати – Техеран без съмнение би могъл да създаде допълнителни трудности на Съединените щати в Ирак.

Иран отдавна е замесен дълбоко във вътрешните работи на Ирак и непрестанно прави опити да окаже влияние на развитието на нещата там в своя полза. До момента Техерен винаги е отхвърлял тази своя намеса, но е безспорно, че Иран има сериозни интереси от процесите и развитието на ситуацията в съседната държава. Десетилетията на дълбока вражда – най-вече по повод продължителната и довела до много загуби и за двете страни първа война в Залива, са източник на горчиви спомени за Иран. В Техеран е факт естественото желание подобни събития да не се повтарят – и най-накрая между двете страни да се установят мирни добросъседски отношения.

Само че в Ирак се намира и кръвният враг Съединените щати – превърнал се в непосредствен съсед чрез иракската война. Все пак поне с шиитското население в Ирак Техеран има определено добри отношения. Както и с някои от политическите лидери – като например тези от движението ”Шири” – най-важното иракско-шиитско съпротивително движение, които в продължение на години са били базирани в Иран и продължават да поддържат добрите си контакти. За близък сътрудник на Техеран се смята и изпадналият в немилост пред американците шиитски лидер Ахмед Чалаби. Толкова близък, че преходното правителство го обвини в измяна и го беше арестувало. Сега предстои той отново да бъде задържан – вероятно по обвиненията в спекулативни сделки в миналото, но и също – поради неговите близки контакти с Иран.

В Техеран се знае много добре, че по-голямата част от шиитите в Ирак не мечтаят за установяването на пълно копие на Ислямската република Иран. Все пак близостта с шиитите е факт и се залага много на очакванията те да се превърнат за първи път във водеща сила след провеждането на предстоящите избори. По тази причина Техеран полага всички усилия да предотврати разпространението на проявите на насилие в шиитските райони на Ирак. Като така пък – без да иска – се превръща в един вид мълчалив съюзник на Съединените щати в Ирак: при положение, че принципно осъжда американската окупация, но не призовава за въоръжена съпротива. Тъй като е ясно, че подобна съпротива от страна на шиитите само може да им навреди. Както и поради това, че не желае да има нищо общо с радикали като тези на Абу Мусаб аз Заркауи, още по-малко – с поддръжниците на стария режим на Саддам Хюсеин. Иран взе и участие в инициираната от американците донорска конференция за Ирак и предложи своята помощ – освен другото, и чрез офертата за задълбочаване на икономическите връзки между двете държави. Паралелно Техеран подхвана и една мащабна медийна офанзива в и срещу Ирак – иранската телевизия и иранското радио излъчват професионално подготвени програми на арабски, насочени специално към Ирак. По този начин иранците си осигуриха твърдо място в иракския медиен спектър.

Въпреки отново и отново отправяните към Иран упреци от страна на членовете на иракското преходно правителство, до момента Техеран играе една по-скоро умерена роля в Ирак. Което трябва да се отчита и от Вашингтон – точно по същия начин, както се знае, че иранското влияние в Ирак в случай на евентуална американска агресия срещу Иран, лесно може да доведе до изваждането на оръжията. Въпреки ясното национално отграничаване на иракските шиити от техните ирански братя по вяра, те със сигурност няма да останат безучастни, ако Съединените щати решат да се впускат във война срещу Иран. В този случай Съединените щати биха били заплашени от истински ад в Ирак, в сравнение с който досегашните им проблеми биха изглеждали направо безобидни.