Интересът на германската икономика към България и през 2006 година ще остане силен

Анализът разглежда икономическото развитие на България по отбелни браншове и прави прогнози за тенденициите, на които то ще бъде подчинено през настоящата 2006- та година. От гледна точка на германската икономика България в момента представлява един от най-интересните пазари в Източна Европа. Ограничеността на пазара в България с население от само седем милиона и 760 хиляди жители се компенсира от темповете на икономически прираст , които са далеч над средните за Централна и Източна Европа. Според експертния анализ има множество и ранообразни фактори, които говорят за това, че високия стопански прираст няма да остане краткосрочно явление, а ще се запази като средносрочна тенденция. Кои са тези фактори : новото коалиционно правителство на България поставя на приоритетно място задачата за висок икономически прираст, поради това, че е нужно да се навакса голямото изоставане в равнището на живот и благосъстояние на българите спрямо западноевропейците. На второ място : резервите за по-нататъшен стопански прираст в България са все още до голяма степен неизчерпани, затова има обективно даден потенциал за развитие с темпове над средните. Не на последно място като стимул за бъдещ прираст, анализът на германската агенция споменава предприсъединителни помощи на ЕС, както и значителните средства, които страната получава от европейските структурни фондове и които представляват основа за бъдещи инвестиции, както и сигурен източник за нарастващ внос. Изводът, направен от всичко това е , че германските фирми могат да разчитат на стабилно и високо ниво на продажби в България, с годишен прираст от 15 до 20 на сто. Отбелязва се, че след бурните темпове на прираст в българската икономика през първото полугодие на 2005-та, наблюдателите очакват известно забавяне на темповете вследствие на сериозните шети от наводненията, високите цени на горивата, както и като последица от административните мерки за ограничаване на кредитирането. Анализът проследява причините за огромното нарастване на вътрешното кредитиране и твърди, че последиците от нарастващото вътрешно потребление ще се отразят благодатно и на чуждестранните фирми. Поради високото частно потребление пазарът за потребителски стоки е във възход – отбелязва анализът и подчертава, че почти няма сегмент, в който да не се отбелязват двуцифрени темпове на прираст. Най-вече търговията с автомобили, битови електроуреди, развлекателна електроника, продукти на информационните технологии и мебели отбелязва истински бум. С изключение на мебелите във всички споменати сектори доминират чуждестранните производители и фирми. Като единствено голямо изключение от общата картина на растящ внос на германски продукти в България е отбелязан сегмента на лекарствата, в който германските доставчици в момента държат сериозни пазарни дялове. След високия прираст от предните години, възходящото развитие в тази област внезапно спря, а можело да се очаква даже известно намаляване на вноса. По-нататък анализът на икономическите тенденции за 2006 година в България се спира на растежа на инвестициите. Отбелязано е, че инвестиционната квота – т.е. делът на брутните инвестиции за средства за производство към БВП - е все още твърде ниска в сравнение с други европейски страни. Според германския експертен анализ повишение на тази квота може да бъде постигнато само чрез подобряване на рамковите условия, по отношение на които има още много работа за вършене- констатира анализът. Макар инвестиционният и бизнес-климат в България да беше съществено подобрен през изминалите години, все още страната се намира на едно от по-задните места в оценките на международните институти по този показател. Анализът обръща внимание и на някои от сериозните проблеми, от чието решаване ще зависи подобряването на бизнес-климата в България, а именно: недостатъчната прозрачност и честност при разпределянето на обществените поръчки и то независимо от преработките в закона ,приети през 2005-та година. Като най-утежняващи бизнес-климата обстоятелства са изредени упоритата корупция, липсващите отчасти реформи в съдебното дело, както и трайните слабости на публичната администрация. Независимо от тези проблеми, интересът на чуждестранните инвеститори към България не намалява – констатира германският експерт, като отдава този фактор на усилията на София да предприема мерки срещу въпросните дефицити. Като най-важният и де факто единствен актуален проблем на макроикономическото развитие в България анализът определя растящия дефицит по платежния баланс, който рискува да застраши общото икономическо равновесие. Прогнозата, съдържаща се в анализа, е че мерките за ограничаване на кредитирането ще допринесат за известно намаляване на вътрешното търсене, БВП и вноса. Драматичен спад в бурната българска икономическа конюнктура обаче няма да има – е и изведеният извод. И през 2006 и 2007 година страната ще остане пазар, чиито отделни сегменти ще отбелазвят двуцифрени нива на прираст. В анализа на направени и прогнози за отделните сектори, сред които като особено перспективни са определини туризма, търговията и телекомуникаците, и др. Като проблемни “деца” са характеризирани селското стопанство – включително поради неблагоприятния ефект от наводненията, хранително-вкусовата промишленост, в която голяма част от българските производители са заплашени от фалити или вече са фалирали поради това, че не отговарят на европейските стандарти, както и строителството, поради растящите цени на строителните материали и на земята за строеж.