"Интернешънъл Хералд Трибун" за българските медици в Либия

След повече от 7 години съдебен процес срещу пет български медицински сестри и един палестински лекар, обвинени в умишлено заразяване на 426 либийски деца с ХИВ-вируса, настроенията сред зипломатите и в съдебната зала, както изглежда, се обръща ва пръв път в полза на обвиняемите.

Промяната започна, както обясняват хора, запознати със случая в България, след започванета на четвъртото дело през месец май. Петото поредно заседание от последното дело трябва да започне във вторник пред наказателен съд в Триполи.

“От страна на либийското правителство е налице политическата воля, проблемът да се реши по-бързо”, каза българският заместник-външен министър Феим Чаушев и добави, че се надява делото да свърши след още две или три сесии до края на октомври.

Сестрите са в затвора от февруари 1999 г., след като са обвинени в заразяванията в детската клиника Ал Фате в Бенгази, където са работили.

“Кой им възложи тази отвратителна задача?”, запита либийският лидер полк. Муамар Кадафи на Африканската конференция срещу СПИН в Абужа, Нигерия, в 2001 г. “Някои казват ЦРУ. Други казват: Мосад. Те са провели експеримент с тези деца”.

През изтеклите оттогава 5 години отношенията на Либия със Запада се измениха силно. САЩ оповестиха пълното възстановяване на дипломатическите отношения с Либия на 15-ти май, като администрацията на Буш заяви, че това е сторено, защото Либия се е отказала от програмите си за ядрено или друго неконвенционално оръжие и подпомага кампанията срещу терора.

САЩ отзовават посланика си от Либия в 1972 г., след като Кадафи денонсира договори със Запада и многократно се опълчва публично срещу Вашингтон. След като разярена тълпа атакува и подпалва посолството на САЩ в 1979 г., САЩ прекъсват връзките. В 1986-та администрацията на Рейгън обвинява Либия, че е поръчало бомбения атентат в дискотека в Германия, където жертва станаха трима души. В отговор САЩ бомбардираха цели в Триполи и Бенгази.

Владимир Чуков от Факултета по арабистика на СУ, каза, че усилията на САЩ срещу тероризма са се несъмнено по-висока степен на приоритет за Вашингтон, отколкотко делота срещу сестрите. Същевременно обаче Чуков каза: “не може де факто да има пълни дипломатически отношения между САЩ и либия, докато сестрите още са в либийски затвор.”

Според Чуков възстановяването на дипломатическите връзки с Либия са “много сериозен стимул за либийското правителство да прекрати делото в полза на сестрите. Външни сили сега балансирали обществената ярост в Либия, където съгласно думите на Чуков, обществеността е убедена във вината им.

Сестрите първо бяха съдени от специален народен съд, който се задейства само в случай, че е замесена националната сигурност. Сестрите заявиха, че либийски служители са прилагали спрямо тях изтезания, за да измъкнат самопризнания.

Обвиненията в дестабилизиране на либийската държава отпаднаха и делото бе пренесено в граждански наказателен съд в Бенгази през 2003 г.

Този съд осъди сестрите на смърт чрез разстрел през май 2004. След обжалване пред Върховния съд през декември 2005, бе наредено преразглеждане.

Преразглеждането започна през май и пренасянето му в Триполи се смята за предимство от защитата заради натиска оказван върху съда от семействата и общественото мнение в Бенгази.

Новият съд ускори хода на делото, казва Траян Марковски, един от адвокатите в екипа на защитниците. Времето, протичащо между заседанията, сега било много по-кратко, отколкото при по-раншните дела. Докато общоприети са били 4 заседания годишно, сега само зда последните два месеца са се провели 4 заседания.

Марковски казва, че основната му юридическа грижа си остава, как съдът ще се отнесе към искането на защитата за представяне на доказателствен материал и призоваване на свидетели.

Иван Ненов, съпругът на една от задържаните сестри, Нася Ненова, казва, че опитът му в разчитането на подаваните от Либия сигнали, не ме позволява да изпитва някакво облекчение.

“Седем години се опитвам да повярвам на думите на експертите, които казват “Това е Либия и никой не знае, какво може да се очаква” “Когато нещата изглеждат плашещи, либийците демонстрират добра воля. А когато нещата изглеждат добре, показват зла воля”.

Ненов е посетил жена си през юни и разказва, че е я заварил на “ръба на физическите и писохологическите й възможности, близо да загубата на разума”.

От 1999 г. насам условията, в които са държани сестрите, са се подобрили силно, що се отнася до достъпа им до адвокати, комуникационни средства и грижи за здравето. Ала според Ненов вече е изминало толкова много време, че тези фактори са вече тривиални.

“Те знаят, че са невинни и това им помага”, каза Ненов “Ала цялата неизвестност относно процеса и огромното количество време, което измина ги е изтощило тотално”.

По-нататък кореспондентът на Интернешанъл Хералд Трибюн се спира на известните изводи на водещи международни учени, начело с Люк Монтание и колегата му Виктор Колици, че заразяванията са станали вследствие на лошите стандарти по отношение ни хигиената в болницата в Бенгази завършва материала си с въпросите окло възможното плащане на компенсации и съответното нежелание на България.