Инфлация вместо спад в акциите

Освен това по този начин - точно в съответствие и с програмата за развитие на конюнктурата на американския президент Джордж Буш, се цели предотвратяването на изпадането на американската икономика в рецесия. Въпреки спада в лихвения процента вчера нюйоркската борса стартира с курсов срив от 400 пункта.

На борсовите пазари не се отчитат заслугите от миналото, а се търгува с очакванията за бъдещето. И тъй като в световен мащаб, но преди всичко в Америка, икономическите прогнози бяха снижени /в Съединените щати дори възникнаха опасенията за рецесия/, сривът на пазарите на акции изобщо не е изненадващ. И точно както е факт обстоятелството,че най-добрата част от подема вече е част от миналото, и тенденцията за низходящо движение на курсовете на акциите не е отскоро, своеобразният пик настъпи в началото на тази седмица в Европа и в Азия. В понеделник нюйоркската борса беше затворена, американската емисионна банка се опита да предотврати курсовия срив чрез значително намаляване на лихвите, докато правителството на Буш се стреми да избегне изпадането на американската икономика в рецесия чрез финансирана със 145 млрд долара програма за поддържане на конюнктурата.

Най-общо казано - с пари и с евтини пари американското правителство и емисионната банка се опитват да се справят с кризата.Но дали намаляването на лихвите ще има влияние върху борсата и ще потуши банковата криза, дали конюнктурната програма ще раздвижи икономиката - засега не е сигурно. Уол Стрийт не се повлия в достатъчна степен и отвори с курсов срив. При всички случаи може да се каже, че става дума за сладка отрова. От гледна точка на колебанията по световните пазари на акции корекцията закъсня. Банките, натрупали значителни загуби покрай несериозните си сделки, не би трябвало да бъдат спасявани от държавата, а да си понесат последствията. А ако те бъдат предотвратени чрез евтини пари, това няма да доведе до оздравяване на отношенията, а само ще увери пазарите, че държавата и емисионната банка са на разположение като спасители. Евтините пари не са решение на проблема, а по-скоро водят до проблеми.

Именно тази е причината за това, че Европейската централна банка, например, не желае да последва примера на американската емисионна банка. Което е добре, тъй като в Европа, и най-вече в Германия, конюнктурата действително отслабва, но всичко говори за продължаване на подема, макар и на по-ниско равнище. Финансовата криза досега не е дала особено отражение върху реалната икономика, респективно - няма необходимост за банкови интервенции и корекции. В много по-голяма степен Европейската централна банка би трябвало да вземе мерки срещу увеличението на цените, отдавна излези от бариерата 3 процента.