Иракският петролен износ – прицел на саботажи

Пресече ли се износът на петрол, Ирак е лишен от най-важните си финансови приходи. Без средства е невъзможно икономическо възстановяване на страната, не е възможно да се разкрият работни места, няма надежда за по-добро бъдеще. Затова пък има предостатъчно хранителна среда за политическо недоволство и още повече насилие. През последните седем месеци имаше 130 саботажа, които сериозно затрудниха желания икономически подем. От последните саботажи в Южен Ирак износът на суров нефет е намалял почти на половина, до един милион барела на ден. Товарителниците край Персийския залив в близост до Хор аламая и Басра са в момента единственият път за износ на иракски нефт. Саботьорите очевидно са добре информирани за съоръженията и технологиите. Чуждестранни експерти по петрола предполагат, че те имат достъп до планове на складове и производствени единици. За да се предотвратят саботажите е формирана специална част от 15 хиляди иракски сили за сигурност, обучени от частни фирми и финансирани от СЩ. Те трябва да охраняват близо 10 хиляди километра петролопроводи в цялата страна. Според Кевин Томас, съветник на иракското правителство, това не е по силите им:

”Патрулите могат само да обикалят по тръбопроводите, саботьорите ги наблюдават и нанасят удара си, когато патрулът се е изтеглил нататък.”

След няколко осуетени самоубийствени атентати върху складове с петрол край Персийския залив американките въоръжени сили охраняват съоръженията със самолети и кораби. Според оценка на министър-председателя Алави вследствие на саботажите иракското правителство е загубило приходи на стойност един милиард долара. Това е саботаж на опитите за демократизиране на страната:

”Всеки, който участва в саботажите, е предател на свободата в Ирак."

Последиците от саботажите са горчиви за Ирак, който притежава най-големи запаси от нефт в света след Саудтска Арабия. Понастоящем страната изцяло зависи от вноса на безин и нефтени продукти.