1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Иракският премиер Малики подхваща процес на помирение в страната

7 юни 2006

Във вторник иракският премиер ал Малики представи новата си концепция за сигурност в страната, която предвижда и национално помирение по южноафрикански модел. Днес вече бяха предприети първите стъпки. Подробности от Бьорн Блашке.

https://p.dw.com/p/Atk1
Иракският премиер ал Малики
Иракският премиер ал МаликиСнимка: AP

Тези дни близо 660 затворници бяха освободени от затвори в Ирак, броят им само в Багдад беше над 100. Още две хиляди ще излязат на свобода съвсем скоро. Иракският премиер Нури ал Малики днес обяви амнистия, която се отнася само до нарушители, чиито ръце не са изцапани с кръв, както се изрази премиерът. Тази мярка е част от по-широка, нова стратегия за стабилизиране. Впрочем, на споменатите затворници мястото им тъй или иначе не е зад решетките, според информациите на премиера:

“Разпоредихме се да бъдат освободени над 2000 затворници. Става дума за хора, които са преосмислили идеологията си, срещу които няма доказателства или които са били арестувани по недоразумение.”

Според последния доклад за спазването на човешките права в Ирак, само Министерството на вътрешните работи вече от доста време държи в ареста около 5000 души, макар че срокът на временното им задържане отдавна е изтекъл. Сегашното разпореждане на ал Малики е особено важно и като опит да се възстанови вътрешният мир в страната. Премиерът смята, че срещу тероризма трябва да се предприемат различни мерки. Успоредно с употребата на военна сила срещу радикалните бунтовнически групи, необходимо е и национално помирение, смята ал Малики. Предстои създаването на Комисия за истината и помирението – по южноафрикански образец, пред която ще се явяват най-вече някогашните членове на партията БААС.

“Установихме, че много от тези хора са обърнали гръб на миналото. Така че очевидно имаме нужда от механизми, за да им помогнем в това тяхно решение. Невинните хора трябва отново да се интегрират в обществото. Не бива да се допуска те да се обединят в партия, която е изключена от политическия процес в страната.”

След навлизането на войските на САЩ в Ирак десетки хиляди мъже и жени останаха без работа само защото дотогава бяха членували в управляващата партия БААС. Много от тях се бяха присъединили към партията на Саддам Хюсейн не поради лични убеждения, а защото това им даваше по-добра професионална перспектива. След първата вълна уволнения в Ирак сунитските бунтовнически групи внезапно получиха големи и свежи попълнения. Оттогава насам те набират привържениците си именно от средите на безработните в Ирак. Сега, по ирония на съдбата, процеса на помирение подхваща тъкмо премиерът ал Малики, който беше заместник-шеф на комисията по лустрацията и дори сред американците минаваше за прекалено яростен противник на партията БААС и привържениците на Саддам. Той е едва от месец на своя пост, но за този кратък срок успя и по други поводи да демонстрира сила и решителност: обяви извънредно положение в Басра, след като само за няколко седмици в града стотици хора паднаха жертва на политически мотивирани атентати. Той възнамерява още да разоръжи групировките, които до голяма степен контролират положението в Южен Ирак, а освен всичко друго има куража да се противопоставя и на САЩ. След като станаха известни фактите за кръвопролитието в Хадиса, където загинаха цивилни иракчани, ал Малики призова Вашингтон да прекрати нарушенията на човешките права в Ирак. Новият министър-председател просто е длъжен да демонстрира сила и решителност, включително и поради това, че именно поради тяхната липса неговият предшественик не можа да запази поста си.