Иракски писател анализира причините за ислямисткия терор

Хусаин Ал Моцани е роден в 1945 година в иракския град Амарах и е израстнал в Багдад. През 1978 година напуснал по политически причини родината си и се установил в Бейрут като редактор на един арабски вестник. От 1980 година живее в Германия. През 2003 година бе удостоен с литературната награда Адалберт фон Шамисо. Издател е на два вестника. По време на атентатите в Лондон на 7 юли Ал Моцани бе в Лондон. В статията си “Убийствено възнесение в рая”, която цитираме с малки съкращения, авторът застъпва тезата, че конфронтацията межде ислямския и западния свят никога не се е проявявала така ясно както сега. Самоубийствените атентати на
7 юли – пише Ал Моцани – са били замислени перфектно от гледна точна на терористите:

“Те бяха насочени срещу най-толератния град в света. Целта им бе не само да убият максимален брой хора, а и да предизвикат страх и несигурност. Терористите искаха да докажат, че шепа религиозно мотивирани дребни престъпници могат да провокират една велика сила, британската империя, и да й нанесат удар на едно уязвимо място – отвореното и миролюбиво общество. Те не действаха, обладани от идеята да убиват и да бъдат убити, а от ужасяващото и добре пресметнато желание

с минимални усилия да извлекат максимална печалба. Те искаха внезапно да се отзоват в отвъдния свят и веднага да се нахвърлят върху чакащите райски девици в царството Божие.

Обосновката за делата им обаче дават духовните подскрекатели. Техните думи въздигат убийството в морален дълг. Тези проповедници на омразата се упововат на Божиите слова, на корана.

Като лайтмотив за въоръжената си борба срещу всички безверници, включително и капиталистическия Запад, комунистическия мироглед и арабските владетели, Ал Каида под водачеството на Бин Ладен избра следния стих от Корана: “Борете за делото Божие срещу онези, които се борят срещу вас”. А привържениците на Ал Саркауи, които са приемници на терористичната организация “Ансар ал-Ислам” апелират: “Вие, вярващи, борете се срещу онези сред безверниците, които са най-близо до вас”.

В почти всички сури в корана има формулировки с апели за религиозна борба. Близо до ума е, че ислямистките организации не се интересуват на първо място от съдържанието на тези стихове, а само от възможността с тях да обясняват кръвопролитните си въжделения. Произволният избор на сурите от корана проличава и в това, че Ал Каида цитира само част от съответната сура, в която след това се предупреждава: Не действайте несправедливо, защото Бог не обича ненавистниците”.

След това Хусаин ал-Муцани споменава като пример ислямския фундаменталист Мулах Крекар, който – от Норвегия, където живее като “емигрант” – изтъква извънредното значение на самоубийствените атентати, влючително и на тези, извършвани от малки деца. И който окачествява Бин Ладен като образец за подражание, като “скъпоценен камък в короната на ислямската нация”. Крекар може да си позволи войнствените апели, знаейки, че норвежките власти не могат да го върнат в кюрдските региони, защото там вероятно ще бъде осъден на смърт.

“Един топ-терорист, който ползва достиженията на демократичната правова държава и който нито за миг не се колебае да изложи на риск живота на невинни хора.”

Според иракския писател обяснения за тероризма може да се търсят и в широко разпространените в Европа ислямистки и арарски медии със сателитните им предаватели, които проповядават яростен антиамериканизъм и антиевропейска омраза. А ако се хвърли поглед към региона на терора, е достатъчно да се види ситуацията в Ирак – пояснява Хусани ал Моцани:

“Както е известно, тази страна всекидневно е жертва на терор от различен произход. Абу Месаб ал Саркауи, водачът на бандите от убийци в името на Исляма, оправдава жестокото избиване на цивилни иракчани с това, че те се числели към общите колатерални щети, които трябва – цитат – “ да приемем в борбата срещу безверниците”. Ислямистките самоубийци могат явно на разчитат на “подрастващо поколение” във все по-непредвидимия и пропит от омраза ислямистко-арабски свят с негови анахронични, неизлечимо корумпирани институции. Според

най-новите официални източници само сирийските органи на реда са попречили на 70 000 потенциални камикадзета да влязат в Ирак. 70 000! А мнозинството от иракското население е обхванато от фатална агония. Пасивни са неговият интелектуален елит и духовенството. Няма нито протести нито демонстрации срещу злоупотребата с религията, което може да бъде изтълкувано като благосклонно приемане на злодеянията.”

Никога досега конфронтацията, откритата вражда между западния и ислямски свят не са се проявявали така открито както сега. Никога досега тези две противоположни култури с всички техни обществени, религиозони и икономически структури не са се изправяли една срещу друга така агресивно както в наши дни – пише авторът и продължава:

“Ние, в западното полукълбо попаднахме във водовъртежа на насилието и сега сме изправени пред опасността да попаднем в клопката на ислямистикте фанатици. Поведението на лондонското население би трябвало да ни служи за пример,

ако у нас се стигне до подобно развитие. Естествено на пръв поглед е мислимо да дадем категоричен отпор на терора с полицейски средства, с инструментите на правовата държава. Обаче в дългосрочна преспектива трябва да бъдат изготвени амбициозни програми за междукултурно сътрудничество, които да допринесат за демократизация на ислямския свят и да подпомогнат либералните сили, синдикатите, правозащитните и женските организации.”

Иракският писател приключва с думите:

“Западните демокрации многократно са доказвали, че след катастрофи, беди и терористични акции засилват позициите си. Така ще е сигурно и след атентатите в Лондон”.