Ирак: терор и конституция
4 март 2004Реклама
Дали кървавата баня, в която бяха потопени във вторник светините в Кербала и Казимия, бе обявяване на война срещу плана за политическия преход в страната, оповестен предния ден от Управителния съвет? Или нападенията срещу верската общност на шиитите беше израз на столетната омраза, раздираща исляма? Емоции и идеологии, интриги и демонстрации, власт и религия в Ирак се оплитат в кълбо, което трудно се разнищва с политически понятия. Изобщо следвоенен Ирак е сцена на провала на рационалната политика.
Това се отнася на първо място за американците, които, след леката си военна победа над армиите на Садам, не успяха да дадат на страната сигурност и стабилност и да спечелят уважението на населението. Разкъсвани между самочувствието си на освободители и отговорността си като окупатори, те постоянно променят своите планове и концепции, предизвиквайки объркване и недоверие сред иракчани. Те дадоха отговорност на иракските политици, но не и съответната власт.
Само че и иракските политици не се представят по-добре. Те се занимават предимно с укрепването на собственото си политическо влияние, като съвсем забравиха бъдещето на страната. Те само чакат американците да сдадат властта, за да вземат сами калъча, но все още не са наясно каква да бъде държавната форма на бъдещ Ирак. Споровете около мястото на исляма в новата държава, затова дали Ирак да бъде федерална или централистична държава, за положението на жената в обществото - все още не са приключили. Въпросът е само дали занапред те ще се водят с мирни средства или с насилие.
Ислямските екстремисти знаят много добре, че политическото устройство, което искат, има шанс само ако може да бъде наложено със сила. Стратегията на терора цели да тласне страната в гражданска война. Бомбите по празника Ашура миналия ден показват, че екстремистите виждат в шиитското мнозинство най-голямата пречка за осъществяването на плановете си. Шиите отвърнаха обаче без да прибягват до насилие. Техният духовен водач аятолах Систани се оказва непоклатим привърженик на демократичния ред в Ирак.
Повече от всички други фактори, бъдещето на Ирак зависи от способността на шиитското мнозинство и неговите водачи да реагират благоразумно и сплотено на провокациите на своите врагове. Досегашното им поведение показва, че шиитите виждат в демокрацията пътя за постигане на своята политическа еманципация. Това все пак е известна надежда, че един ден, въпреки всички препятствия, Ирак ще получи пълноценна демократична конституция. Само че колко иракчани има да загинат дотогава?
Това се отнася на първо място за американците, които, след леката си военна победа над армиите на Садам, не успяха да дадат на страната сигурност и стабилност и да спечелят уважението на населението. Разкъсвани между самочувствието си на освободители и отговорността си като окупатори, те постоянно променят своите планове и концепции, предизвиквайки объркване и недоверие сред иракчани. Те дадоха отговорност на иракските политици, но не и съответната власт.
Само че и иракските политици не се представят по-добре. Те се занимават предимно с укрепването на собственото си политическо влияние, като съвсем забравиха бъдещето на страната. Те само чакат американците да сдадат властта, за да вземат сами калъча, но все още не са наясно каква да бъде държавната форма на бъдещ Ирак. Споровете около мястото на исляма в новата държава, затова дали Ирак да бъде федерална или централистична държава, за положението на жената в обществото - все още не са приключили. Въпросът е само дали занапред те ще се водят с мирни средства или с насилие.
Ислямските екстремисти знаят много добре, че политическото устройство, което искат, има шанс само ако може да бъде наложено със сила. Стратегията на терора цели да тласне страната в гражданска война. Бомбите по празника Ашура миналия ден показват, че екстремистите виждат в шиитското мнозинство най-голямата пречка за осъществяването на плановете си. Шиите отвърнаха обаче без да прибягват до насилие. Техният духовен водач аятолах Систани се оказва непоклатим привърженик на демократичния ред в Ирак.
Повече от всички други фактори, бъдещето на Ирак зависи от способността на шиитското мнозинство и неговите водачи да реагират благоразумно и сплотено на провокациите на своите врагове. Досегашното им поведение показва, че шиитите виждат в демокрацията пътя за постигане на своята политическа еманципация. Това все пак е известна надежда, че един ден, въпреки всички препятствия, Ирак ще получи пълноценна демократична конституция. Само че колко иракчани има да загинат дотогава?
Реклама