1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Иранската общност в Лос Анджелис и политиката спрямо Техеран

13 август 2008

Отношенията между САЩ и Иран от години насам са твърде мразовити. Иранската политика на САЩ е твърде оспорвана и в самите Щати. Какви са очакванията на иранската общност от бъдещия американски президент?

https://p.dw.com/p/Evky
Снимка: AP Graphics

Най-голямата иранска общност в САЩ живее в Лос Анджелис, щата Калифорния. Южната част на булевард Уестууд е наричана дори "Техрангелес" - смесица от имената на Техеран и Лос Анджелес. Който се разхожда из този район, ще забележи, че ресторантите носят персийски имена, музикалните магазини предлагат персийска музика и филми, а по книжарниците се виждат книги на ирански автори. Иранците, които пазаруват тук, не живеят обаче в Лос Анджелис, а например в Ориндж Каунти, Санта Барбара или Сан Диего. Те са предимно лекари, адвокати или учени. Някои от тях са напуснали Иран през 80-те години и посещават родината си редовно, други пък са родени на американска земя, трети са пристигнали през 70-те години и оттогава насам не са виждали родината си. Един от тях е Марк Амели. От прозореца на своята адвокатска кантора той гледа към аристократичния квартал Бевърли Хилс. Марк казва:

"В разговорите си с моите иранско-американски приятели,

мнозина за съжаление смятат, че Буш води правилна политика по отношение на Иран

Те смятат, че воденето на преговори с нея легитимира тамошния режим."

Symbolbild USA Iran Flagge Atom Ahmadinedschad und George Bush
Джордж Буш и Махмуд АхмадинеджадСнимка: AP Graphics

Иранското правителство обаче няма да падне само поради това, че САЩ го игнорират - казва друг иранец, който подкрепя демократите и Барак Обама. Кардиологът Мохамед Наваб е на същото мнение. Той се вози на черен Мерцедес и иска да покаже, че и сред персийците има добре образовани и способни хора, които пряват чест на една хилядолетна култура. Той казва:

"Особено по времето на президента Мохамад Хатами Иран се опита да води диалог със САЩ. За нещастие, Буш не се възползва от тези наченки. Вместо да извлече ползи от това, че почти цялото иранско население е приятелски настроено към САЩ, американското правителство предпочете да игнорира тази добра воля."

Да се разговаря с привържениците на политиката на Буш спрямо Иран не е много приятно. Мнозина от тях отбягват отговорите пред микрофон или пък са променили мнението си и междувременно подкрепят кандидата на Демократическата партия Барак Обама.

Трудно е да се подкрепя политика, която може да доведе до бомбардировки над башиния дом

Bomben gestabelt
Снимка: AP

Примерът с Ирак действа доста сплашващо. Според Сасан Камали, с иранския президент няма смисъл да се преговаря, защото той така или иначе нямало да спази думата си. Камали е водещ на сутрешно предаване по Радио Иран - единствения ирански предавател в Лос Анджелис, който излъчва 24-часова програма с музика и информации за иранската общност. Камали е републиканец, но не би желал официално да потвърди предпочитанията си към бъдещите кандидат-президенти. Според него Иран се нуждае от силен водач. Той казва:

"Демокрацията е хубаво нещо, но за нея трябва да се създадат съответни предпоставки. Демокрацията в една обърната към миналото страна представлява диктатура на масите, а това не е добре."

Различните представи на иранците за това, каква да е правилната политика по отношение на тяхната страна и тяхното правителство, се различават силно поради наличието на конфликт между поколенията - смята иранският журналист Реза Гохарзад, който живее в САЩ от 1986 година:

"Децата, които са родени тук, са американци. Те живеят в едно модерно общество и споделят съответните възгледи. Старото поколение - онова, което пристигна тук след Революцията - продължава да смята, че Джими Картър е виновникът за свалянето на последния ирански шах и отмяната на монахрията. Те се надяват, че с американска помощ биха могли да се отърват от иранското правителство, а това е опасно. Освен това има и едно междинно поколение, към което спадам аз, което иска светско управление - не монархия, а демократична република."