Иранско-иракските отношения

Когато иракският временен премиер Иад Алауи наскоро предприе една обиколка на добра воля в Близкия изток, в нея демонстративно не беше включен най-големия и важен съсед – Иран. Алауи наистина нареди да се каже, че посещение в Техеран е планирано, също и в иранската столица говорителят на външното министерство Асефи увери, че такова посещение не е отказано. Предпоставките обаче от ден на ден стават все по-лоши, защото иранско-иракските връзки бързо се влошават.

Това стана особено ясно наскоро. В едно интервю иракският министър на отбраната Хазем Ал Шаалан увери, че Иран е и си остава враг номер едно на Ирак. Шаалан по-късно поиска от Иран да върне над сто бойни самолета, които по време на кувейтската война преди 13 години Ирак прехвърлил на сигурно място в съседната страна. В Техеран знаят само за 23 такива самолета, но там също така отварят стара сметка и искат обезщетение за жертвите на иракските газови атаки по време на продължителната първа война в Персийския залив. Техеран е разгневен затова, че досега не е допуснат като граждански обвинител в процеса предстоящия процес срещу Садам Хюсеин.

В Багдад обаче добавят, че така се провежда масирана кампания, в която Иран силно се месел във вътрешните работи на страната. Техеран влияе на иракската общественост със специални радио и телевизионни програми, подкрепя радикалните елементи сред шиитите, сред които и проповедника Моктада Ел Садр. Иран сътрудничи тясно с Ахмед Чалаби, някогашният довереник на ЦРУ, който сега е търсен в Ирак за измами.

”По съвпадение” с тези обвинения бяха задържани трима предполагаеми ирански шпиони и се развихри дипломатически скандал. Междувременно в Техеран полагат усилия да намалят опасността за иранци в Ирак, като разпространяват предупреждение за пътуване. Така хилядите поклонници, които след края на бойните действия започнаха отново да посещават шиитските свети градове Кербала и Наджаф, по-добре трябвало да си останат в къщи. Това предупреждение не е направено току-така, както показва отвличането на новоназначения ирански консул в Кербала. Още преди месеци един ирански дипломат беше застрелян в Багдад от неизвестни лица. Техеран обаче продължава да има представителство в Багдад, каквото междувременно имаше и по време на продължителната война между двете държави.

Досега няма доказателства за обвиненията срещу Техеран и те звучат така, като че ли са приятелска услуга на американците от страна на иракското преходно правителства. Във Вашингтон продължават да се придържат към представата за ”оста на злото”, където Иран е важен елемент. Публична тайна е, че с войните си в Афганистан и Ирак и с ангажимента в централноазиатските държави, като Пакистан Вашингтон успешно обкръжи Иран. И ако СЩ не се бяха видели изправени пред толкова големи проблеми в Ирак, тогава вероятно отдавна щяха да започнат оттам да упражняват натиск над Иран. Обратната страна на тази теза е аргумента, че Иран пречи на Ирак, защото ще бъде оставен на спокойствие докато американците имат проблеми там.

Не може да се пренебрегне, че Иран има жив интерес към събитията в Ирак. Иранците си спомнят не само дългогодишната първа война, но същщо така и много други подлости на режима на Садам. Сред тях е и разполагането в Ирак на съединения на ”народните муджахидини”, които оттам извършват терористични нападения в Иран. По тези и много други причини и преди всичко поради загриженост от американското присъствие Иран е заинтересуван Ирак да не се превърне във враждебен и агресивен съсед. В момента обаче тази надежда не изглежда, че се изпълнява.