1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Иран и атомът

15 ноември 2004

Главното, което знаем засега е, че Иран се отказва от програмата за производство на обогатен уран.

https://p.dw.com/p/AsRF

От подписания документ се разбира, че това се отнася и за съответната съпътстваща дейност - например подготовката на уранова руда или производството на центрофуги.

Останалата част от ядрената програма на Техеран остава обаче незасегната от постигнатото споразумение: така например през следващите години се предвижда изграждането на половин дузина атомни реактори. Това би могло да стане дори с финансовата помощ на ЕС, ако опасното обогатяване на уран остане табу. Ако в близките дни инспекторите на Международната агенция за атомна енергия, които са сега в Иран, потвърдят, че всякаква дейност в тази област наистина е преустановена, тогава държавата на аятоласите ще избегне опасността да бъде заклеймена от Съвета за сигурност на ООН - както така много им се иска на американците, за да издействат санкции срещу Техеран.

Постигнатото споразумение е само първата част от много по-широко сътрудничество между Иран и Европа - поне така се надяват участващите страни, Германия, Франция и Англия. И трите изключват военния вариант и се надяват да избият мерака на Техеран за атомната бомба, прилагайки тактиката на захарчето и тоягата. За постигането на своята цел европейците изкушават Иран и с други предложения: гарантирана доставка на горивни елементи за иранските ядрени реактори, приемането на страната в Световната организация за търговия и - след сближение по темите човешки права, тероризъм и Израел - едно всеобхватно споразумение за търговия и сътрудничество с ЕС.

Дипломацията на ЕС цели в последна сметка да превърне Иран в уважаван член на международната общност. Първата стъпка е направена сега със спирането на производството на обогатен уран. Техеран говори обаче само за спиране, а не за окончателен отказ. А нека не забравяме, че след подобно обещание миналата година, аятоласите изведнъж отново подновиха работата по обогатяване на уран.

Все още не е ясно дали САЩ ще приемат спорамунието, постигнато от европейците. Защото в крайна сметка само американците могат да дадат на Иран онова, което най-много желае: гаранцията да не бъде нападнат. За Иран започва труден вътрешнополитически период. Бетонните кратуни във теократичната държава виждат в споразумението с европейците проява на слабост. Това ще играе определена роля в започващата президентска предизборна кампания.