ИРА се отказва официално от въоръжената си борба

а. Ирландия е била тогава независима, но и поделена. Северната част на острова, населявана от британски протестанти и ирландски католици, принадлежи до днес към Великобритания. Ще постигне ли сега Северна Ирландия жадувания автономен статут?

Трайният мир отменя най-сетне временното примирие. 35 години подривна дейност, 35 години въоръжена борба бяха прекратени чрез кратко телевизионно обръщение. Вчера следобед се сложи край на гражданската война във Велкобритания, отнела живота на повече от 3600 души. Ирландската Републиканска Армия обяви официално прекратяването на въоръжента си бора с думи, които бяха по-ясни и по-решителни от когато и да било. Всички членове на ИРА бяха призовани да свалят оръжията си и да преследват занапред целите си по демократичен начин и посредствотм политически диалог.

Първите реакции на това изявление варират между двете крайности – от облекчение до скептицизъм, като и двете възможности се смятат за оправдани. Дори британският премиер Тони Блеър и ирландсният му колега Бърти Ахърн придружиха приветстващите си изяваления с известна доза съмнение. Можем да говорим за историческо решение на конфликта, само ако декларацията на ИРА бъде последвана от действия, които да ни уверят, че въоръжената дейност действително е приключила, заяви Бърти Ахърн. А след одобрителните си думи, Тони Блеър заяви: сега имаме поне повод да се надяваме, че ще бъде сложен край на насилието.

Една от основните причини за ширещия се скептицизъм носи името Ян Пейсли, лидер на радикалната Демократична юнионистка партия. Пейсли е не само един от най-отвялените противници на ИРА, но и след последните регионални избори един от най-могъщите протестанти на Северноирландската политическа сцена. Реакацията на Пейсли в следствие на декларацията на ИРА не изненада никого. Той заяви, че подобни обещания вече са били правени и неизпълнявани, подобни надежди вече са оставали напразни, освен това ИРА не споменала и дума за прекратяване на пръстъпните си действия. Пейсли има предвид убийствата, банковите обири, наркотрафика и т. нар. наказания, налагани на уж нелоялните привърженици на ИРА и техните семейства. Пейсли е на мнение, че точно този вид действия са отслабили до такава степен позициите на ИРА в Северна Ирланадия, че в крайна сметка организацията била изправена пред една единствена възможност, а именно предложението за траен мир. Имайки предвид това Пейсли окачестви декларацията на ИРА като не достатъчно откровена.

Като пречка за установяването на траен мир в региона се оказват и множество нерешени въпроси. Като например какво ще е ролята на политическото крило на ИРА Шин Фейн, при положение че ИРА иска да преследва политическите си цели с мирни и демократични средства. Кой ще състави политическия елит, ще се превърнат ли изведнъж бившите терористи в партийни лидери? На първо време е обаче по-важно да се изясни подхода на протестанските партии с оглед на нововъзникналата ситуация. Всички те подкрепят принадлежността на Северна Ирландия към Велокбритания. ИРА обаче преследва съвсем друга цел, а именно обединението с Република Ирландия. С оглед на настоящото политическо съотношение Пейсли би трябвало да сформира регионално правителство съвместно с Джери Адамс, лидера на политическото крило на ИРА Шин Фейн, което би могло да възвърне на Северна Ирландия автономния статут.

Това е обаче твърде невероятно. И въпреки това Пейсли е притиснат с гръб към стената. Първото автономно правителство на Северна Ирландия се провали поради отказа от страна на ИРА да се разоръжи. Ако обаче организацията изпълни вчерашните си обещания, Пейсли се лишава от обосновките си за политическа блокада. Едно е ясно: Разоръжаването трябва да протече бързо и без углушки, толкова бързо, че двете страни на конфликта да са лишени от време за подпалването на нов огън. Само така датата 28-ми юли 2005-та година би могла да навлезе в историята като деня, сложил край на войната и начало на мира.