1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ислямските държави отправят поглед към Израел

26 септември 2005

Изтеглянето от ивицита Газа превърна Израел в потенциален патньор за ислямските държави. На тази тема е посветена следната статия, публикувана в днешния брой на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Ето основните акценти в публикацията.

https://p.dw.com/p/Atom
След приключването на израелското изтегляне от ивицата Газа
След приключването на израелското изтегляне от ивицата ГазаСнимка: AP

Ислямските държави, стремящи се от край време към установяване на контакт с Израел, възприемат изтеглянето на еврейската държава от ивицата Газа като повод да преодолеят стеснителността си, загърбвайки идеологически обоснованата дистанция спрямо евреите. Израелският външен министър Шалом бе принципно против плана за изтегляне от Газа, в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк обаче той се възползва от тази смела стъпка на премиера Ариел Шарон. Представители на страните от Персийския Залив не странят вече от Израел. Единствено Египет и Йордания поддържаха до преди време контакт с Израел, и то само заради мирните договори. Днес обаче контакт търси и съвременен Ирак. Също Пакистан възнамерява да положи началото на дипломатическите отношения посредством икономически контакти.

Съпротива оказва единствено Иран. Всички останали ислямски държави не помислят дори да очернят Пакистан заради тези негови намерения. По-скоро уморен изглежда и протестът от страна на Палестинската автономна власт. Външният й министър ал Кидуа смята тази стъпка за прибързана. Тези контакти биха били възнаграждение за Израел, възнаграждение, което страната не заслужава, казва той. Израелската държава се оттегли от ивицата Газа, не за да сключи мир, а за да реши чисто израелски проблеми, гласят по-нататък упреците. В Рамала се знае обаче, че няма никаква полза от съпротивата спрямо дипломатическото отваряне на Израел. Още повече като се има предвид, че липсват аргументи за оказване на такава съпротива. Напредъкът в ивицата Газа и на Западния Бряг се дължи в крайна сметка на факта, че в Договора от Осло Палестинската автономна власт призна Израел.

Критични спрямо Израел аргументи се дочуват по улиците на Пакистан, където духовни лидери призоваха към демонстрации срещу установяването на контакти с еврейската държава. Този призив последваха обаче едва няколокостотин души. Пакистанският президент Мушараф не се впечатли особено от акцията. Ислямабад ще установи дипломатически контакти с израелската държава, едва след изтеглянето й и от Западния Бряг, заяви Мушараф. Израелският политолог Шмуел Бар твърди обаче, че Мушараф търси от край време възможност да установи контакт с Израел, възползвайки се при това от посредничеството на турското правителство. Не е тайна, че Мушараф е един от най-верните привърженици на идеологията на модерния основател на турската държава Кемал Ататюрк. Следователно би било логично, че последвайки примера на Анкара Пакистан отправя поглед към Израел. При това Мушараф може да разчита на дискретно изградени в продължение на десетилетия контакти с еврейската държава, припомня политологът Бар. Още през 50-те години пакистанският външен министър Зарфула Хан поддържаше контакти с Израел. Израелските дипломати Аба Ебан, Гидеон Рафаел и Валтер Еитеан се срещаха редовно с пакистанските си колеги. От момента на създаването си прозападно ориентиран и против проруската политика на останалите арабски държави, Пакистан приветства египетското поражение срещу Израел по време на Синайската офанзива през 1956-та година. Пакистан и Израел се подкрепят също по отношение на отказа да подпишат Договора за неразпространение на ядрени оръжия. От край време значи двете страни преследват общи стратегически интереси. Отдавна очакваният официален политически флирт на Пакистан с Израел ще се възприеме също така като стъпка към големия враг Индия, която поддръжа дипломатически контакти с еврейската държава. Пакистан и Израел бяха принудинеи към сплотяване и заради атентатите от 11-ти септември 2001-ва година. Пакистан е една от най-застрашените от международния тероризъм държави. Доказвайки прозападната си идеология, Мушараф се обяви за съюзник в борбата срещу терористичната мрежа Ал Кайда, ставайки по този начин наред с Израел член на общността от държави, водещи война срещу тероризма.

Израел възнамерява да се възползва от това, макар и да осъзнава, че амбициите на Пакистан за установяване на дипломатически контакти не се дължат единствено на любовта към ционизма. В ролята си на военен диктатор Мушараф цели да изглади репутацията си във Вашингтон посредством добри отношения с Ерусалим.