Испания и проблемът с автономията

Новата партия се нарича “Съюз, прогрес и демокрация” (СПД) и бе учредена в края на миналата седмица. Звездата на учредителния й конгрес бе несъмнено перуанският писател Марио Маргас Льоса, който заяви, че бил готов да наруши дадената дума да не говори повече на политически събрания. Този завой, според него, се налагал, тъй като демокрацията в Испания, превърнала се в негова втора родина, била под заплаха. Защото – заяви той, - има един елемент, който конспирира срещу тази еволюция и това са периферните национализми. И на второ място, защото управляващите социалисти не противодействали както трябва на това развитие – “за голяма разочарование на много испанци”. Тъкмо от това разочарование се надява да извлече капитал новата партия “Съюз, прогрес и демокрация”.

Партията произлиза от гражданското движение “Баста Я”, което от години се противопоставя в Баския на терористичната организация Ета. Тя се дефинира не като лява или дясна, а като центпрално-държавна и “прогресивна”. Главният й аргумент е, че прогресът в Испания е бил постигнат в името на равенството, което сега се разпадало, тъй като много от 17-те автономни региони заграбвали все повече компетенции. По този начин Испания се оказвала една аномалия в Европа. На това развитие трябва да се сложи край. “Ние искаме да станем ключов елемент при образуването на следващото правителство” – подчерта партийната ръководителка Роза Диес.

Дали това ще се удаде на новата формация? Засега - не само благодарение на подкрепата от Варгас Льоса - “Съюз, прогрес и демокрация” е един ефектен медиен продукт, който излиза на политическия пазар в момент, когато натискът на периферията върху държавата става все по-голям. Само преди няколко дни например правителственият ръководител на автономната Страна на баските заяви, че ще организира референдум за самоопределението на Баския.

Централната фигура в “Съюз, прогрес и демокрация” е партийната председателка Роза Диес, която в продължение на 30 години бе член на Социалистическата партия; когато преди няколко седмици оповести, че напуска, дори агностиците в социалистическата централа в Мадрид се прекръстиха три пъти. Няма никакво съмнение, че Диес ще отнеме гласове по-скоро от социалистите, отколкото от консерваторите. Въпреки това консервативната Народна партия е не по-малко обезпокоена: тя се опасява, че “Съюз, прогрес и демокрация” може да привлече на своя страна избиратели, споделящи наистина нейните икономическо-либерални позиции, но приемащи същевременно и социалните проекти на сегашното правителство като например хомосексуалния брак или лаицизма.