„Истината живее опасно”

"Политика на възпоменанието със заплахи за убийство: една изкуствоведка попадна във фокуса на българските националисти". Така гласи подзаглавието на публикацията във ФАЦ. В нея се описва накратко предисторията на случая. А именно: че още през 2006-та година Балева публикува статия, посветена на „силата на изображенията, които ни се струват невероятно реални и точно затова биха могли да мамят, за историческите конструкции и за възбуждащи сетивата ни митове”, пише ФАЦ и припомня, че Балева взема за пример събитията от Батак. В статията четем:

„Батак е български национален мит, всяко дете го знае. Снимките и картините от заличаването на родопското градче от османците през 19-ти век по време на Априлското въстание са не само в научни издания, туристически проспекти, но и от поколения насам в учебниците по история. При това поне сред учените-специалисти се знае отдавна, че това клане е било извършено от нередовни турски войски. В този майсторски разказ за битката на българите за свобода Мартина Балева забелязала най-напред хронологични неточности. По-късно се сблъскала с други и в крайна сметка представила своите основателни съмнения пред специалистите за дискусия. Нищо особено, би си помислил човек. В действителност обаче това се оказва опасно за живота.

Статията на Балева, публикувана през 2006-та година в българския вестник „Култура” среща одобрението на колегите й. Само няколко месеца по-късно обаче, точно когато Балева е в родния си град София, за да подготвя изложба и международна конференция за Батак като възпоменателно място, събитията я застигат едно след друго. Младата жена е наричана „враг на държавата” и „псевдо-българка”, заплашвана и преследвана. В крайна сметка тя напуска страната."

В статията се описват подробно разпространените чрез Интернет заплахи срещу Балева, обявената награда за издирването на актуалния й адрес, тормоза над родителите й, както и организираното в центъра на София чупене на уреди на фирмата Бош, чиято фондация подпомага организирането на конференцията. ФАЦ не пропуска да отбележи и подетата от булевардната преса битка срещу Балева, заплахите на директора на националния исторически музей за това, че ще я даде под съд, както и острите изявления на българския президент.

„В германския исторически музей в Берлин пък се появяват изведнъж репортери на българския телевизионен канал СКАТ на националистическата партия Атака, които искат да накарат историчката Моника Флаке да се извини за подготвения от нея реферат за националните митове, с който е трябвало да бъде открита конференцията в София. Охраната на музея обаче ги изгонва на улицата. По-малко късмет в това отношение има ръководителят на проекта Улф Брунбауер от берлинския Свободен университет, който бил изненадан от репортерите в офиса му. Преди това Атака беше призовала да го поставят на ешафода.”, пише вестник ФАЦ и се връща отново към темата в научната разработка на Балева. В статията се описват основните тези на младата изкуствоведка, а именно: че картината на полския художник Пиетровски „Баташкото клане” е създадена въз основа на фотографии, които пък били инсценирани и в крайна сметка противоречат на тезата за славното въстание на християнското население от Батак. В статията се подчертава, че беззащитния град е бил наистина нападнат и унищожен, като най-много са били жертвите сред жените и децата. ФАЦ пише:

"Източниците, на които се опира Балева са сериозни и освен това отдавна известни. Само че по този начин тя посегна на една икона в българското историческо съзнание, „мита за Батак”, определение което нейните гонители и клеветници явно свързват с разказването на приказки, т.е. с отричане на случилото се, четем в статията във ФАЦ. В нея се описват и зверствата при баташкото клане, и реакцията на тогавашната преса и политика, потресени от случилото се. Всичко това превръща Батак в национална светиня", припомня германският всекидневник. В края на статията се отбелязва:

"Гротескните изяви на екстремистите, на паплачта, булевардната преса и политиците доведоха до дебат, който излезе далеч извън рамките на онова, към което първоначално се стремеше младата изкуствоведка. Историята на България започва да се освобождава с все сила от идеологията. Известни учени дискутират междувременно, как и защо се е стигнало до този скандал, тестват наследени от българската историография легенди и тяхното инструментализиране в политическата система. 1500 историци, социолози и творци са подписали петиции, с които се разграничават от националистическото дрънкане на саби и с които искат свобода за науката и критичен поглед към миналото. Сега статията на Балева се превежда и публикува и в други страни, които също като България се сблъскват с въпроси като: за коя история си заслужава да си спомняме и по какъв начин”, пише ФАЦ.