Историята на драмата в Либия

И до днес мнозина в Либия са убедени във вината на българските медицински сестри. Върховният съд потвърди индиректно това убеждение, променяйки наказанието от смърт на доживотен затвор, вместо да помилва шестимата чужденци. Но дори и семействата на жертвите не са “за” смъртно наказание.

“Искам за дъщеря ми и за съпругата ми да бъдат полагани грижи така, както и за всички останали деца. При това в чужбина. Смъртта на шестимата не би била от полза за никого, точно обратното. Ние имаме нужда от симпатиите на Запада – за децата и за Либия.”

Дъщерята на Мухамад е на една година, когато се заразява със спин, днес е на 11. Съпругата му се разболява при кърменето. Семейството периодично посещава за лечение една от болниците в Бенгази, само там заразената Марва и нейната здрава сестра-близначка се чувстват добре, тъй като никой не ги гледа накриво.

400-те заразени деца и техните семейства живеят почти напълно изолирано от приятели и близки:

“Веднага след като разбрахме за заболяването, казахме на всички роднини, оттогава и никой не ни посещава. Само на най-големите празници идват дядовците и бабите, никога не водят децата със себе си, тъй като се страхуват от зараза.”

В Либия спин е болест-табу, за нея не се говори, дори и в болницата. Когато през февруари 1999-та година става известно, че над 400 деца са се заразили в клиниката, най-близкото до ума решение е виновните да бъдат потърсени извън страната.

“На 9 февруари бяха задържани около 20 български медицински сестри и един лекар. Без заповед, без документи, без нищо. Те бяха буквално отвлечени, като терористи – със завързани очи. “

Д-р Здравко Георгиев, съпруг на медицинската сестра Кристина Вълчева, също е арестуван ден по-късно, но след това е освободен. Успява да отпътува, обаче, едва вчера. В телефонно интервю той описва разпитите и условията в затвора:

Биха ме и настояваха да кажа истината, питах ги – коя истина? Не знаех какво искат. След това ме затвориха в една подземна килия, в продължение на два месеца не съм виждал светлина, нямах тоалетна, нито вода. Направо се побърках – това бе психологическо мъчение. Сестрите и палестинския лекар са били измъчвани с палки, с електрошок, хапани са били от кучета и насекоми – първите осем месеца бяха наистина ужасни.

В крайна сметка либийската полиция успява да постигне това, което цели – някои от обвиняемите правят признания, които по-късно опровергават, след което на свой ред повдигат обвинения срещу мъчителите. Според Георгиев обвиненията са абсурдни:

Ние със съпругата ми изобщо не познавахме другите медицински сестри. Но либийците разработиха сценарий, според който ние сме били група, контролирана от ЦРУ и Мосад, което е пълен абсурд. Те твърдяха, че сме извършили мръсната работа за пари, като имате предвид, че двамата с жена ми никога не сме работили в тази болница.

Следват прехвърляния от инстанция на инстанция и през май 2004 -та година е произнесена първата смъртна присъда. Макар доказателственият материал да е повече от минимален – както отбелязва ал Тухами ал Туми, адвокат на палестинския лекар:

Всички експертизи са дело на либийски експерти. Сигурно учените са направили всичко най-добро, но недостатъчно за разкриването на истината. Затова и имахме нужда от експертизи от чужбина, представихме на съда две – една френска и една италианска, като и двете снемаха всяка вина от обвиняемите.

Съдът, обаче, не обръща внимание на тези експертизи. Непосредствено преди произнасянето на присъдата учени от цял свят пишат открито писмо до Муамар Кадафи, изисквайки освобождаването на обвиняемите. Биологът от оксфордския университет Оливър Пибус доказва, че вирусът е бил разпространен в болницата още преди пристигането на чужденците. Въпреки това на 19 декември наказателният съд определя медиците за виновни, обжалването е отхвърлено 6 месеца по-късно. Следват три седмици пазарлъци за обезщетения и финансови помощи, в края на които е отпътуването и помилването на чужденците. Обвиненията още не са снети докрай, но Европейският съюз отвори нова страници, Кадафи ще бъде възнаграден чрез по-голямото сближаване с Европа.