Историята на социализма

Според професора в Парижкия университет (който, между другото, е бил съратник на Че Гевара, Салвадор Алиенде и Франсоа Митеран) през последните десетилетия социализмът губи своята привлекателна сила най-вече, защото хората са престанали да четат и да ценят книгите. В статията си, публикувана в английското списание The New Left, Режи Дебре описва два цикъла в по-новата човешка история. Първият започва с изобретяването на печатарската машина, а вторият - с победата на телевизията. Тъкмо периодът от едното до другото събитие, между 1448 и 1968 година, е златната ера на Просвещението, на книгата, на вестника, на политическите партии, твърди Дебре. А биографията на социализма обхваща последните 150 години от този период. Режи Дебре смята, че трите стълба на социализма са били печатарите, интелектуалците и учителите, а книгите, библиотеките и политическата публицистика според него са най-важните трансмисии на социалистическото движение. Той пише: „Всички революционери, които съм срещал през живота си – от Че Гевара до Фам Ван Донг и Фидел Кастро – са били запалени читатели.” Същото важи и за Маркс, Ленин, Жоре, Леон Блум. Не случайно първата и най-важна реформа на всички социалисти винаги е била борбата срещу невежеството. А първият акт на антиколониалните движения – ограмотяването на хората. Но не само светлите образи на социалистическото движение са боготворели книгата, припомня Дебре, злите гении на социализма също са придавали на книгите толкова голямо значение, че едва ли не насила са превръщали писателите и поетите в дисиденти. В СССР има Музей на словото, където се почитат книгите и авторите, там звезди са не поп-музикантите, а хората на писаното слово. Режи Дебре вижда печатарската машина като първата истинска връзка между умствения и физически труд и тъкмо поради това я поставя в основата на социалистическото движение. И съответно смята, че залезът на социализма е предизвикан от залеза на печатната култура, от навлизането в дигиталния свят. Френският философ резюмира кризата на социализма по следния начин: културните предпоставки за пораждането и разпространяването на неговите идеи са безвъзвратно изгубени. Видеокултурата не притежава възможностите да просвещава и да създава обществена справедливост. Пред телевизора и монитора човекът се превръща в обикновен зрител и консуматор, той вече не е гражданин.