Историята на фракция “Червена армия” – как възниква, към какво се стреми?

�иналото й. Как възниква фракцията, кои са подбудителите за създаването й и какви целите й?

Западна Германия в края на 60-те години. В цялата страна студентите демонстрират – протестират срещу закостенелите структури на университетите, срещу закостенялата обществена система. Бунтуват се срещу бившите нацисти, настанили се в държавните институции, срещу войната във Виетнам, срещу потисничеството в света. Техни образци са Че Гевара и виетнамският революционер Хо Ши Мин.

“Разрушете онова, което разрушава вас”, пее Рио Райзер и тези думи изразяват чувствата на бунтуващите се студенти. В тази атмосфера скоро се формира малка група от млади хора, които не се задоволяват само с демонстрациите. Към нея се числят Гудрун Енслин и Андреас Бадер. Тя е студентката и дъщеря на протестантски пастор, той – добре изглегледащ млад мъж, по когото жените си припадат. Първата им обща акция е подпалването на две търговски къщи във Франкфурт на Майн през април 1968 г. Двамата все още се опитват при акцията им да няма човешки жертви. За палежа са осъдени на лишаване от свобода за няколко месеца. Гудрун Енслин казва, че с акцията искали да смутят покоя на самодоволното консумативно общество.

“Никога няма да се примиря, че не се прави нищо. Казах на съдиите: известно ми е защо казват, че нищо не може да се направи, защото не искат да се направи нещо, аз обаче искам да направя нещо.”

След процеса журналистката Улрике Майнхоф се свързва с Бадер и Енслин. Тя е въодушевена от волята им за борба и се присъединява към тях. Това е началото на фракция “Червена армия” – тримата се укриват в нелегалност и обявяват война на държавата. В следващите години те и техните съмишленици организират терористични акции, между които нападения върху американски средища в Берлин. Целите на фракция “Червена армия” Улрике Майнхоф формулира така:

“Нашият ангажимент е към тези, които се опитват да се освободят от терора и насилието. И тъй като нямат друго средство, освен войната, ние защитаваме тяхната война.”

През 1972 г. повечето лидери от първото поколение на фракцията “Червена армия” са задържани. Останалите на свобода подновяват акциите срещу държавата, за да бъдат освободени съмишлениците им. Вземат заложници в германското посолство в Стокхолм през 1974 г. При акцията загиват двама заложници и двама терористи; германското федерално правителство не отстъпва пред терора и не освобождава задържаните терористи. Година по-късно в Щутгарт започва процесът срещу Андреас Бадер, Улрике Майнхоф, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе. През май 1976 г. Улрике се обесва в килията си.

1977 е най-кървавата година на фракция “Червена армия”. Целта е на всяка цена правителството да бъде принудено да освободи “другарите”. Фракцията не постига целта си, въпреки убийствата и отвличанията, организирани през тази година. Първото поколение на фракция “Червена армия” не успява – през октомври 1977 г. в затвора се самоубиват също Андреас Бадер, Ян-Карл Распе и Гудрун Енслин. Но това все още не е окончателният край на фракцията, едва през 1998 г. тя се саморазпуска.