1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Италианските мигранти в Германия остават трайно свързани с родината си

18 февруари 2005

Преди точно 50 години между Рим и Бон е сключено споразумение за привличане на италианска работна ръка към Германия. Това е рожденния час на понятието "Гастарбайтер". На процесите на миграцията на работна ръка и проблемите, свързани с тях, е посветена поредица от прояви на Римския Гьоте- институт.

https://p.dw.com/p/AucZ
Снимка: dpa

В сравнение с броя на турските работници в Германия, италианците са значително по-малобройни. Затва пък Германия е най-предпочитаната от италианците страна за работа.

Пулиезе:

"Що се отнася до италианците в чужбина, най-голям е техният брой в Германия. Когато се говори за това, човек мисли,че има много италианци в Аржентина или САЩ, но всъщност техният брой там е незначителен. Затова пък в Германия има над 600 000 италиански граждани. Някои от тези мигранти са в страната вече от 30 години насам, други от 15 години, а някои - са дошли съвсем скоро. При това има множество италианци, които не са обхванати от статистиката на миграцията , поради това, че някои изобщо не са променяли официалното си местожителство."

Това казва Енрико Пулиезе - директор на италианския институт за изследване на населението и социалната политика.

Изложбата в института Гьоте в Рим е посветена и на проблемите, свързани с живота на мигрантите от първо, второ, трето и четвърто поколение в Германия,на тяхната интеграция и перспективи. От обобщението на информациите могат да се направят и някои важни заключения относно бъдещи миграционни движения в разширяваща се Европа.

Един от изненадващите изводи е, че родените в Германия италианци са по-зле интегрирани в обществото, отколкото би могло да се очаква. Това показват например резултатите от студията "Пиза", от която стана видно, че децата на италиански мигранти в Германия показват изненадващо слаби резалтати в учебния процес. Една от парадоксалните причини за това е сравнително малката отдалеченост между Италия и Германия. За разлика от други групи мигранти, италианците са тези, които най- често си ходят у дома. На практика те живеят пътувайки между Германия и Италия. Някои от мигрантите пък работят в Германия само през летния сезон, а през останалото време са в Италия. Именно поради това не възниква и трайно свързване със страната- приемник, а децата често пъти са потърпевшите от тази неустановеност. Професорът по социална политика Пулиезе казва:

Пулиезе:

"Онези, които навремето се решават да изпратят децата си в италианско училище, а не в германско, са имали по-голям късмет. Независимо, че в Италия през 80-те години имаше голяма младежка безработица, включително и за добре образовани младежи - реформираното и модернизирано тогава италианско училище предлагаше изключително повече шансове за развитие на децата от работническите семейства, отколкото това беше възможно в Германия. Аз имам колеги, които никога нямаше да станат университетски професори, ако бащите им не бяха гастарбайтери. Това именно беше благоприятната комбинация по онова време : жената и децата в Италия, а мъжът - на работа в Германия. Макар и да е живеел в бараки и да и търпял лишения, той е пращал пари на семейството си в Италия, което по този начин е ползвало предимствата на социалната мобилност".

Споед професор Пулиезе - ситуацията на италиански семейства, изцяло мигрирали в Германия , е била значително по-трудна. Не на последно място и поради това, че Германия по онова време не се осъзнава като емиграционна страна. Самото понятие "гастарбайтер" сочи, че хората, дощли на работа са били възприемани като "гости", които някой ден ще си тръгнат. В германската образователна система и до днес не се отчитат специфичните потребности и проблеми на децата на мигранти. Това пък, води и до значително по-лошите им резултати в училище.