И Барак Обама ще преследва преди всичко американските интереси

Външнополитическите наблюдатели, приближени до Барак Обама, кандидата за президент на Демократическата партия, гледат със смесени чувства как ентусиазма в САЩ и в Европа се проявява по адрес на младия пророк на политическата промяна. Когато Обама се превъзнася до един вид политически месия на 21 век, когато очакванията са толкова големи, то тогава разочарованието е неминуемо програмирано. Един стар специалист, добре запознат с Германия, коментира в частен разговор приписваната на Обама чудотворност изненадващо трезво:

"Това наистина не е добра вест".

Това, което изглежда парадоксално на пръв поглед, може да се обясни всъщност простичко: президентът Обама естествено би пазил на първо време и преди всичко американските интереси; той също не би бил в състояние по чудотворен начин да изцери големите световно-политически конфликти; той също не би могъл да се отърве току тъй от всичко разделящо, насъбрало се между Европа и Америка, а и може би изисквал от европейските партньори повече, отколкото би им се харесало. Защото нали в това се криеше чарът на унилатерализма по време на първия мандат на Джордж Уокър Буш: той снемаше задължителния характер от съюзниците и по този начин им спести например участието по военни въпроси. Някои се чувстваха

маргинализирани в НАТО,

други се възползваха от възможността да бичуват американския унилатерализъм и да хвалят мултилатералния метод, дори прекалявайки в ролята на убедения в собствената правота зрител от трибуната.

Ала също така е ясно, че мнозина възприемат смяната, която ще настъпи в Белия дом идния януари като шанс за ново начало. Не на последно място така постъпват самите двама кандидати: демократът Барак Обама и републиканецът Джон МакКейн. В речите си и МакКейн често говори за необходимостта, близостта и доверието към съюзниците и "приятелите" на Америка. Ала тъй като републиканецът, известен в Европа предимно сред кръговете на занимаващите се с въпросите на сигурността, избира прекомерно остър тон по адрес на Русия и Иран, мнозина в САЩ на държат президентът им да се казва МакКейн. Трансатлантическият меден месец вероятно не би траял дълго Ала също така погрешно е да се смята, че с Обама той би се превърнал в перманентно състояние и всичко би се оправило.