Европа

"И какви поуки си извлече г-жа Меркел?"

"Направо паднах от стола, като чух какви ги говори Меркел", казва сириецът Басам Тиби, който живее в Германия от четири десетилетия. В интервю за Дойче Веле политологът се обявява срещу неограничения прием на бежанци.

Ангела Меркел

ДВ: Преди една година, в разгара на бежанската криза, германската канцлерка Ангела Меркел изрече своето знаменито изречение: Ще се справим”. Каква е Вашата равносметка днес, една година по-късно?

Басам Тиби: Според германския социолог Макс Вебер, един истински политик е длъжен да притежава три основни качества: чувство за отговорност, чувство за мярка и страст, но съчетана с трезва преценка за даденостите. У госпожа Меркел не забелязвам нито едно от изброените качества. ”Ще се справим” е просто един лозунг. Дали е добър или лош, не е толкова важно - лично мен ме интересува дали зад този лозунг се крие някаква концепция. Но такава явно няма. Човешкото същество е надарено с разум, а основната функция на разума е да се учим, да си извличаме поуки. Но какви поуки си извлече г-жа Меркел от терористичните атаки през юли? Тя прекъсна отпуската си, върна се в Берлин и всички очакваха, че най-сетне ще надделее разумът. А тя отново каза: „Ще се справим!”. Направо паднах от стола! И си казах: В коя страна живея? Даже в Сирия мислят по-рационално!

ДВ: Какви поуки, според Вас, трябваше да си извлече германската канцлерка?

Тиби: Госпожа Меркел много добре знае, че миналата година в света имаше 58 милиона бежанци. През тази година, по данни на ООН, броят им е нараснал до 65,3 милиона души. Голяма част от тези хора идват от Африка и Близкия изток и всички те се стремят към Европа. Това е огромен проблем. Можем да приемем един, два, три милиона, но не е възможно да приютим 65 милиона души. И тук не става дума за морал, а за политика. Политиката не бива да има морализаторска функция. Политиката представлява упорита, изнурителна борба за справяне с различни ежедневни проблеми. Но това явно не интересува г-жа Меркел. А лозунгът ѝ „Ще се справим” не предлага никакво решение, той е просто един морален ангажимент.

Басам Тиби

От 1973 до 2009 година политологът Басам Тиби преподава международни отношения в университета в Гьотинген

ДВ: Вие самият сте роден в Сирия, в Германия сте от началото на 1960-те години. Не Ви ли радва тази безгранична готовност на Германия да приема Ваши сънародници?

Тиби: Аз съм рационалист, а не моралист. Преди няколко дни се запознах в Гьотинген с десетина сирийци. Двама от тях много ми допаднаха - пристигнали са в Германия, когато са били на 16, сега вече са 18-годишни, ходят на училище, искат да изучат професия. На такива хора казвам с охота „Добре дошли!”. Но сред пристигащите има и други. Тази сутрин например срещнах няколко мъже от „Мюсюлманското братство”. Те искат да създадат държава на шериата - тук, в Германия. Казах им, че трябва да са благодарни на Германия и че не бива да се опитват да налагат на германците своята идеология, а в отговор те ме запитаха: ”Ама ти наистина ли си мюсюлманин? Та светът е притежание на Бога, затова и Германия принадлежи на Аллах. Аллах ни подари Германия, а нашата задача е да прилагаме тук законите на нашия Бог!". Тези хора не изповядват онзи толерантен ислям, който аз съм изучавал едно време в Дамаск. И още нещо много важно: не всички сирийци са еднакви. Има добри сирийци, които са благодарни, че са тук, в Германия. Има обаче и ислямисти, които искат да разпространяват идеи, противоречащи на германската конституция.

ДВ: Защо, според Вас, голяма част от бежанците се насочват именно към Германия?

Тиби: През март и април бях в Кайро, като професор в Американския университет. Повярвайте ми, дори просяците по улиците на града знаеха, че в Германия ти дават жилище, че държавата отпуска месечни помощи и т.н. Германия предлага толкова много! Можеш да влезеш в страната без валидни документи за самоличност и да подадеш молба за убежище. А ако тя бъде отхвърлена, пак имаш право да останеш за известно време и да получаваш помощи. Това го няма никъде другаде! Но докога Германия ще е в състояние да предлага всичко това? Колко дълго ще се запази социалният мир? Моят приятелски кръг се състои предимно от чужденци: персийци, афганистанци, турци, които живеят тук от години. И всички ние сме истински загрижени, дори изпитваме страх. Ще Ви кажа защо: когато на германците им писне, много от тях може и да се превърнат в неонацисти. И тогава ще подгонят и нас.

ДВ: Колко голяма е, според Вас, опасността от възникване на т.нар. паралелни общества?

Тиби: Тук не става дума за потенциална опасност, а за нещо, което вече е реалност. Ето само един пример: в Берлин ще срещнете ливанци, които живеят в техните си паралелни светове с наркотици, проституция, престъпност. Берлинската полиция изобщо не смее да припари по тези места. Но германските власти очевидно не са си извлекли никакви поуки.

Пак повтарям: от моите срещи с бежанци знам, че сред хората, които пристигат в Германия, има сирийци, които са готови да зачитат германската конституция, които искат да се интегрират в тукашното общество, които искат да изучат професия. Има обаче и сирийци, които са ислямисти. Затова е крайно време да се научим да диференцираме. Казано накратко: трябва да сме наясно, че сред бежанците има както престъпници, така и почтени хора, които наистина заслужават нашата помощ.

Редакцията препоръчва

Albanian Shqip

Amharic አማርኛ

Arabic العربية

Bengali বাংলা

Bosnian B/H/S

Bulgarian Български

Chinese (Simplified) 简

Chinese (Traditional) 繁

Croatian Hrvatski

Dari دری

English English

French Français

German Deutsch

Greek Ελληνικά

Hausa Hausa

Hindi हिन्दी

Indonesian Bahasa Indonesia

Kiswahili Kiswahili

Macedonian Македонски

Pashto پښتو

Persian فارسی

Polish Polski

Portuguese Português para África

Portuguese Português do Brasil

Romanian Română

Russian Русский

Serbian Српски/Srpski

Spanish Español

Turkish Türkçe

Ukrainian Українська

Urdu اردو