Йозеф Бойс – възпоминателна изложба за 20-годишнината от смъртта му

Йозеф Бойс, работещ над инсталацията си “Петъчна акция, 1а, рибени кости”; Бойс, газещ из мочурището, Бойс сред студентите си, Бойс, аранжиращ своя изложба. Всички тези моменти са уловени в снимките на различни фотографи, срещнали се с художника в различни периоди от живота му. 100 фотографии е подбрал кураторът Щефан фон Визе за възпоминателната изложба в Дюселдорф послучай 20-годишнината от смъртта на Бойс. Под заглавие “Йозеф Бойс в действие. Лечебните сили на изкуството” са представени фотографии, запечатали различни страни на неговата личност: Бойс като преподавател, като авангардист и ангажиран активист, като вглъбен интелектуалец или пък като екстравертен защитник на околната среда и природата. Но кой всъщност или какъв по-точно е Йозеф Бойс?

“Аз изобщо не съм художник, освен ако не приемем, че всички схващаме себе си по някакъв начин като художници; да, в такъв случай и аз съм такъв, само в такъв случай”.

С тези думи на 2. ноември 1979 г. Бойс се представя при откриването на една от най-крупните си изложби – изложбата му в музея Гугенхайм в Ню Йорк, затвърдила славата му на един от водещите художници на модерната епоха, на дързък експериментатор и творец с необикновено изобретателен дух. “Всеки човек е художник” гласи неговото мото; всяко действие е художествена творба – с необичайното си понятие за изкуството Бойс още приживе възбужда разгорещени дискусии.

“Под изкуство много хора разбират свободата на произвола; разбират го т.е. така: правя изкуство, значи правя, каквото си ща.”

Художествената творба е преходна, както и животът, смята Бойс. Художникът не създава творби за вечността, задачата му се състои в това с действията си да дава подтик на мисълта. Може би рибените кости, скелетът в неговата “Петъчна акция” е напомняне за преходността на човешкия живот? Фотографът Бернд Янсен, заснел работата на Бойс върху “Петъчна акция”, казва:

“Рибата е същевременно и символ на Христос. Бойс винаги много се е интересувал от християнската философия, в този смисъл неговата “Петъчна акция” напомня за Разпети петък, тя е един вид религиозен акт.”

На възпоминателната изложба в Дюселдорф могат да се видят, впрочем, и редица работи на Бойс – те са предоставени от частната колекция на Аксел Хинрих Муркен, който отблизо е познавал Бойс, познавал е добре и неговата страст към природознанието и медицината, заниманията му с природолечение.

“Той беше високо образован, разказва Муркен, много общителен, много мил, винаги готов да помогне. Спомням си, че веднъж по-големият ми син се разболя тежко; Бойс ни се обади по телефона и ни издиктува няколко рецепти, природолечителски.”

В творчеството си Бойс черпи от митологичното, философското, медицинското и религиозното наследство, в него търси перспективите на едно по-човечно общество. Редица рисунки, пластики, инсталации на художника съдържат мотиви от света на природолечението и медицината. Освен политически плакати и скици, колекцията на Муркен обхваща и редица предмети, върху които е поставен личния автограф на художника и които по този начин са стилизирани в един вид художествена творба. Най-значимата творба в колекцията на Муркен обаче е малко, четвъртито парче твърд восък с издълбан релеф на триъгълник от едната страна. Тази работа допуска различни интерпретации.

“Творчеството на Бойс, казва Муркен, живее от тази отвореност, от впечатляващото многообразие на възможности за интерпретация. В творчеството на никой друг художник не могат да се открият тъй много разнообразни връзки, зависимости, загатнати значения. Не е случайно, че за Бойс са написани толкова много книги, а според мен и ще продължат да се пишат.”