Йошка Фишер:съществуването на Израел е заплашено

Хайфа и Бейрут, но и много други ливански и израелски градове и села са под обстрел. Кой можеше да го предположи преди няколко седмици? Разбира се, натрупаването на голям потенциал от ракети Катюша в ръцете на Хизбула беше отдавна известно. Не беше тайна и фактът, че Хизбула е държава в държавата Ливан, разполагаща с високо мотивирана частна армия и терористични структури. Хизбула, а не ливанското правителство и неговата армия, контролира ливанско-израелската граница след изтеглянето на израелците от Южен Ливан.

И макар че е представена с няклоко министри в правителството и в парламента в Бейрут, Хизбула не преследва предимно и най-напред ливанските интереси. Тя е обвързана много повече с Дамаск и най-вече с Техеран, откъдето получава и повечето оръжия. Това е най-важната и решаваща причина за сегашната ливанска трагедия, при която всъщност става дума за “война, водена от чуждо име”.

Това не е война на арабите срещу израелците, а война на радикалното отхвърляне за помирение с Израел, водена от Хамас и ислямистите от Джихад сред палестинците, и от Хизбула в Ливан, Сирия и Иран. Три са причините, поради които те предизвикаха ескалиране на напрежението. Първо, за да избегнат вътрешнопалестинския натиск върху Хамас, да признае Израел. Второ, за да сложат край на процеса на демократизация в Ливан и трето, да се прояват на фона на конфликта с атомната програма на Иран и да демонстриат на Запада “инструментите” на един възможен конфликт.

Умерените арабски правителства осъзнаха от самото начало, че става дума за претенции за хегемония в тесен обхват, изразявани от Сирия с Ливан и Палестина, и в по-широк регионален обхват - от страна на Иран.

С ракетния обстрел над Хайфа, третия по големина град в Израел, беше прескочена границата на допустимото, което ще доведе до сериозни последици. Тук не става дума за завладяване на територия, за връщане на земи или окупация, за една или две държави в близкоизточния конфликт, а за стратегическата заплаха над Израел, а това означава и съществуването му.

И дали осъзнаването на тази нова стратегическа заплаха не навежда на мисълта, че след войната някои спорове около палестинските области и еврейските заселнически селища, ще изглеждат вече безсмислени? Тази война е насочена срещу правото на Израел да съществува. Дали точно за това в бъдеще стратегическата, а с това и регионланата сигурност няма да придобие по-голямо значение? Как ще дефинира Израел сигурността си в бъдеще? Сплашване от позицията на по-силния плюс стратегическа дълбочина делено на политически решения плюс архитектура за регионална сигурност?

Израел би трябвало да използва политическите възможности на тази война и от позиция на силата си да прояви инициативност: с достатъчно широк обхват от мирни предложения спрямо всички онези, които са готови да признаят правото на Израел да съществува, при това не само на думи, но и на дела и залагат на траен отказ от употребата на оръжие.Това обаче важи не само за Израел, но и за САЩ и Европа. Войната открива шанс за мира, който не бива да бъде изпуснат.