Каква беше 2007 година за ЕС?

Договорът за реформи е хубав подарък, който ЕС направи на самия себе си по повод 50-тата си годишнина – смята еврокомисарката по проблемите на комуникациите Марго Валстрьом :
„През пролетта беше направено едно допитване, което показа необичайно високи стойности. Най-високите за последните години. Това се дължи на добрата конюнктура , а може би и на добрата работа на германското ротационно председателство. Членството в ЕС се оценява положително. Доверието към евро-институциите е нараснало. Към края на годината някои от стойностите спаднаха до известна степен, но въпреки това са по-добри отколкото през последните десет години. Това окуражава всички, които работят за ЕС.”
Две години след смъртта на евро-конституцията на референдумите в Холандия и Франция, гражданите на ЕС явно отново се интересуват от проекта Европа. Новият договор за реформи, който трябва да замени провалилата се конституция, беше подписан на 13 декември в Лисабон от държавните и правителствени ръководители на 27-те държави-членки. Само че новосъздадената хармония все още звучи доста непривично:
Бетовеновата Девета симфония няма да е официалният химн на ЕС – това беше изхвърлено от договора за реформи, защото трябвало да се избегне всяко впечатление за държавност. В крайна сметка се получи сложен пакет от компромисни решения, за които Ангела Меркел заяви през юни :
„Всички усилия и мъки си заслужават труда за да търсим съвместния път на страните-членки. Една африканска поговорка гласи: Ако бързаш, върви сам. Ако искаш да стигнеш надалеч, върви с другите”.
По това време обаче Полша все още се опитва да върви по собствен път, отправяйки все нови и нови искания. Президентът на Европейския парламент Ханс-Герд Пьотеринг, който по принцип е човек на хармонията, този път изгуби търпение:
„Ако една страна иска да торпедира определен резултат, аз съм убеден, че Полша в крайна сметка вреди на самата себе си. Нито една страна, без значение дали е малка, голяма или средна, не би трябвало да се опитва да налага волята си на останалите.”
В резултат на твърдоглавото поведение на Полша, избирателите в страната изпратиха премиера Ярослав Качински в опозиция. Договорът за реформи вече е ратифициран от Унгария. До пролетта на 2009 г. трябва да я последват и останалите 26 страни – още преди изборите за европейски парламент. Новият договор за реформи въвежда взимането на решения с мнозинство в много от политическите сфери, в които досега това не е било възможно. Двойното мнозинство от държави и численост на населението, което Полша се опитваше дълго време да осуети, вече е решена работа. Канцлерката Меркел казва:
„Европа ще може да се представя в по-единна светлина чрез своя собствен върховен представител по въпросите на външната политика, както и чрез постоянен президент на Съвета. Националните парламенти, а заедно с тях и гражданите, ще могат да упражняват по-голямо влияние над онова, което се решава в Европа.” Като цяло, днес е добър ден за Европа.”
ЕС смята, че вече е преодолял вътрешната криза и започва да обръща по-голямо внимание на международните си задачи – например на опазването на климата. Еврокомисарят Пиебалгс, който отговаря за този ресор, заяви по време на европейската среща на върха по проблемите на климата през март 2007 следното:
„Трябва да осъзнаем, че сме изправени пред глобални предизвикателства: намаляващи ресурси, промени в климата, зависимост от внос и нужда от инвестиции. Отговорът на ЕС на всичко това може да бъде единствено съвместната енергийна политика.”
Друг международен акцент за ЕС бяха отношенията с Африка. След седемгодишно прекъсване, всички правителствени ръководители на двата континента се събраха на форум в Лисабон. Португалският премиер Сократеш – от името на председателството на ЕС обяви, че е била приета амбициозна съвместна стратегия за развитие на отношенията, която включва отпускането на повече пари, подобряване на съвместната работа за борба срещу бедността и за стимулиране на развитието. Предвидено е, след три години да бъде направена първа равносметка на постигнатото. Нерешен засега си остава Косовския въпрос, независимо от всички усилия, положени и от страна на ЕС. Основният европейски посредник – германският дипломат Волфганг Ишингер заяви през октомври :
„Аз съм на мнение, че е възможно, Косовският въпрос да бъде решен. Онова, което обаче не мога да кажа е, дали двете страни в конфликта, които трябва да се споразумеят, притежават достатъчно политическа воля за постигането на подобно споразумение.”
Не всички страни са готови да признаят независимо Косово, но ЕС смята да изпрати своя мисия в региона. Сърбия пък остава на непроменени позиции и категорично отказва да даде независимост на провинцията. Относително бавно върви и сближаването на балканските държави с ЕС – например това на Хърватия и Сърбия . Редица военни престъпници си остават на свобода, поради което еврокомисарят по разширяването Оли Рен ядовито отбеляза:
„Страните-кандидатки трябва да изпълнят изискванията за прием, а не ЕС. Сърбия иска да влезе в ЕС, а не обратното.”
През декември отпаднаха граничните контролни проверки в рамките на разширеното шенгенско пространство. Свободата на пътуванията засяга всички източноевропейски държави, с изкючение на България и Румъния, които бяха последните приети в ЕС страни засега. Те имат нужда от още доста време за да се интегрират изцяло в общността, а проблемът за корупцията си остава един от основните.
Като цяло 2007 година беше добра за ЕС – смята президентът на Еврокомисията Жозе Барозу. В едно интервю за Дойче Веле той заяви :
„Европа не би трябвало да се страхува от задачите на 21-ия век. Тъкмо обратното. Ние сме успешната история на глобализацията. Ако организираме нашите различия мултинационално, ще покажем, че вече сме добре подготвени за един свят, в който всички контактуват помежду си.”
ЕС стана на 50 години. Следващите 50 години ще бъдат още по-успешни – обичат да казват в Брюксел – не на шега.