1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Каква е равносметката от досегашните усилия за мир в Близкия Изток?

28 септември 2004

Мирното решаване на конфликта може да дойде само в резултат на усилията на двете спорещи страни

https://p.dw.com/p/AsTH

През лятото на 2000-та година израелците и палестинците бяха съвсем близо до сключването на мирно споразумение. Посещението на тогавашния израелски опозиционен лидер и днешен министър-председател Ариел Шарон на свещенния за арабите хълм на храма, станало на днешния 28 септември, предизвика обаче нова вълна от палестински протести, която в крайна сметка доведе и до втора интифада. Демонстративното посещение на Шарон на джамията Ал Акса и храмовия хълм в Ерусалим целеше да покаже претенциите на евреите за притежание не само на този хълм, но и на цял Източен Ерусалим. Израелската полиция и гранични войски охраняваха Шарон и очакваха, че ще има палестински протести, но предполагаха, че те ще се уталожат скоро. Това се оказа съдбоносна грешка. Посещението на Шарон предизвика масови протести във всички части на окупираните територии и докара смъртта на над 80 палестинци. Така започна втората Интифада - новото възстание на палестинците в рамките на 12 години.

Никой не беше смятал подобно развитие на нещата за възможно, защото след споразумението от Осло всички смятаха, че са поставени основите на трайно мирно уреждане на конфликта. За съжаление незабелязани останаха някои знаци, предвещаващи трагичното развитие. След убийството на Ицхак Рабин, за премиер беше избран политикът на Ликуд Бенямин Нетаняху, който систематично саботираше всичко, което преди това беше договорено в Осло. Даже и Ехуд Барак - дошъл на власт като голамата надежда за мира - остана в дълг на обещаното от него. В същото време и палестинският водач Арафат ставаше все по-упорит и неотстъпчив. Няма еднозначни доказателства, на все таки някои улики, които сочат, че и втората интифада може да се причисли към списъка на погрешните стратегии на водача на ООП. След като той не можа да наложи позициите си в Кемп Дейвид, очевидно сметката му е била, с помощта на "ограничен конфликт" да упражни натиск за намеса на Вашингтон и другите страни. Поне в началото Арафат все още управляваше интифадата, но скоро събитията излязоха изпод контрол.

Няколко месеца след началото на втората интифада Ехуд Барак призна, че се е опитал с военна сила да потуши възстанието, с което сам е предизвикал нова ескалация. После събитията добиха още по-неприятно развитие. В началото на 2001 година като наследник на Барак - на министър-председателския пост дойде шефът на Ликуд и бивш генерал Ариел Шарон. Той обеща на загрижените от зачестилите самоубийствени атентати израелци сигурност. Това обещание обаче така и не можа да изпълни. Вместо това той почти напълно разби административните органи на палестинската автономия, изолира Арафат в разрушената му главна квартира в Рамала като го нарече " нерелеватнта фигура" и го заплашва с убийство или прогонване. Шарон е поддръжник на бързия строеж на израелската защитна стена, отделяща Израел от палестинските области, както и на строежа на нови еврейски селища. Тук ни най-малко не го смущава факта, че Международния Съд в Хага, както и САЩ осъдиха тези практики. От САЩ обаче Шарон никога не го е очаквало нещо неприятно, освен дребни критики. А настоящият президент Буш , както никой друг свой предшественик е оставил карт бланш на Шарон и по този начин осуетява всеки опит за намирането на раумен баланс между интересите на израелците и палестинците. Така конфликтът си продължава и, макар че и двете страни междувременно демонстрират белези на умора, близко излизане от задънената улица не се очертава. И двете страни се оказаха неспособни на разбирателство. Това важи особено за двете основни фигури - на Шарон и Арафат - които отсдавна вече предтавляват еднаква пречка за намиране на мирно решение. Докато те двамата имат думата, не може да се очаква никакъв благоприятен изход. Отвън - не може и няма да дойде също никакво спасение - даже и Вашингтон да поведе нова линия на политика за БИ. Мирът може да дойде само в резултат на усилията на двете спорещи страни. След четири години интифада обаче те са толкова озверели и огорчени, че не могат да осъзнаят този факт.