Каква и за кого е поуката от трагедията с двамата български шофьори в Ирак?

Хладнокръвното умъртвяване на отвлечени хора, било за откуп или нещо друго не е непознато престъпление. Извършвано е през годините не само в нестабилни страни от Третия свят, но и в Европа. Нека напомня, че през 1978 г. лидерът на Християндемократическата партия и бивш министър-председател на Италия Алдо Моро беше отвлечен и умъртвен от левичарската терористична организация Червени бригади. Тъй че нищо ново в това, което стана и което сигурно още известно време ще продължи да става в Ирак.

И все пак в случилото се с нашите шофьори Георги и Ивайло в Ирак има за България специално много нови неща и поуката е наложителна – за правителството и (казано най-общо) за обществото.

Ще започна от обществото. Преди всичко е ясно, че двамата млади мъже загазиха в Ирак, защото фатално са подценили обстановката там. Лесната печалба е примамлива, но рискът не е бил пресметнат. Глупаво е да рискуваш живота си, при това да ти го изтръгнат с животинска жестокост, заради мизерни пари. Оня ден в София жена падна от 12 етаж и оживя – и такива чудеса стават, но ако ти предложат 500 евро да опиташ, ще скочиш ли?

Второ: медиите. Ако информацията за Ирак е била широкодостъпна и, най-важното убедителна, Георги и Ивайло едва ли щяха да отидат чак до Мосул, за да си разтоварят стоката без посредник. Да, сега българското общество е вече добре информирано, но за най-голямо съжаление по най-болезнения начин. И дано ако в бъдеще някой кара стока за Ирак, да я разтоварва на турска територия, защото няма как от там нататък танкове да го ескортират.

И трето, пак медиите и пак информацията, но за чистилището, през което изстрадалият иракски народ преминава. Тази информация е не по-малко важна, защото тя засяга и участието на България в антитерористичната коалиция и присъствието на нашия батальон там.

Ирак е държава с правителство. Временно, до избори, но правителство. Съпротива от народа няма. Това, което наши пишман журналисти наричат ”бунтовници”, също го няма. Атентаторите в Ирак не са иракски бунтовници, те до един са външни елементи от породата на този йорданец Заркауй, в чиито касапски ръце попаднаха Георги и Ивайло. Няколко хиляди са чужденците, които се пишат бойци от мюсюлманската секта уахабисти, нахлули в Ирак още преди Саддам да избяга. Те сега вилеят, защото властта още не е укрепнала, но постепенно ще бъдат неутрализирани.

Трябва обаче да се знае: техният джихад е срещу ”неверниците” изобщо, а в това понятие влизат и мюсюлманите, които искат да живеят с постиженията на съвременната цивилизация, влизат всички (подчертавам ВСИЧКИ) християни, евреи, будисти, шинтоисти, влизат Америка, Европа, Азия и Австралия, изобщо влиза цялата оная част от човечеството, която не вярва в халифата и шериата и чиито жени си показват лицето и косата.

Та искам да кажа, че българският народ трябва да ги знае тези неща, за да може да си даде сметка защо имаме войници в Ирак, Афганистан и бивша Югославия, за да опознае лицето на врага отсреща. Това е работа на медиите, да, но и на неправителствени организации, това – тази пълна информация за врага – българското общество трябва задължително да поучава нонстоп. Непрекъснато, изчерпателно, компетентно, точно, ясно и интелигентно. Няма да ни се разминат и нови подобни трагедии, но информираният и по-важното убедилият се гражданин е условие те да са в границите на поносимото.

А властта? Каква е за тях поуката? Според мен най-важна е следната: че преекспонирането на противников удар е противопоказно. Защото създава впечатление за несигурност, неориентираност и слаби нерви. Не е допустимо една държава с демократично управление да нарежда на гражданите си как да търгуват и изобщо как да се държат в чужбина. Но не допустимо и да преговаря с масови убийци, а камо ли да клекне пред техния шантаж. Заркауй не реже глави, за да изгони рейнджърите ни от Ирак (всъщност исканията му го доказаха), а го прави за да ни уплаши. И фигуративно казано да легнем смирено под ножа му. Според мен правителството трябва по подходящ начин да разгласи своя декларация, че наш гражданин, попаднал в беда поради поет риск, който държавата предварително го е съветвала да не поема, не бива да разчита на какъвто и да е компромис, за да му се помогне.

Каква мотивация би имал тогава терористът да похищава българин?