Каква роля играе религията в политическия живот на САЩ и на Германия?

Джордж Буш дължи избирането си за президент в немалка степен на религиозната десница. Барак Обама се отдели от своята енория, защото изказванията на пастора му го въвлякоха в политически затруднения. На страницата си кандидатът на демократическата партия отново подчертава, че никога не е бил мюсюлманин, а напротив, ангажиран християнин.

"Като атеист човек няма никакъв шанс да влезе в която и да е политическа институция в Щатите."

Голяма част от населението не просто вярва в Бога, тя вярва в небесното царство и в ада и поради това не вярват, че един човек може да бъде сериозен и морален, ако не вярва в Бог."

Това казва професор Роджър Фридланд, социолог и теолог към калифорнийския университет в Санта Барбара. Когато американският президент държи някоя важна реч или се обръща към народа, той задължително завършва с думи като "Бог да пази Америка" или "Бог да Ви пази." При това е без значение дали той е представител на демократическата или на републиканската партия. Принадлежността към конкретна религия не е от собено значение, казва професор Фридланд. Разделението между църква и държава функционира по следния начин:

никой няма да бъде дискриминиран заради религията си

Това обаче не означава, че различни религиозни групи нямат силно влияние върху политическия живот. Евангелистите имат особен принос за избирането на Джордж Буш за президент. На техните гласове се разчита и на следващите избори, смята политологът д-р Йозеф Брамъл от германското общество за външна политика. Защото ако републиканецът МакКейн се съобрази с техните интереси при избора си на вицепрезидент, тогава може да разчита и на гласовете им.

Барак Обама, успя досега да остави малко пространство за нападение от страна на религиозните групи. Той веднага реагира на изказванията на свещеника Йеремия Райт и напусна енорията си. Според Брамъл в редиците на демократите има потенциал за зараждането на "религиозно-леви" и Обама може да стане канидатът на голяма част от левите, модерни и млади протестанти.

"И мисля, че той е способен да привлече към себе си голяма част от католиците. Но ще трябва да почакаме, особено що се отнася до латиноамериканските гласоподаватели. Религията играя много важна роля и ако не признаем това, то ще е като да отречем фактите, които са ни пред очите."

В Германия влиянието на религията върху поведението на гласоподавателите е налице, смята социологът проф. Детлеф Полак, но далеч не е толкова силно, колкото в САЩ.

"В миналото разликите между католици и протестанти бяха толкова силни, че можехме спокойно да кажем, че едните гласуват винаги за християн-демократическия съюз, а другите за социалната партия. Междувременно това не е така, но все пак трябва да кажем, че теи, които са по-религиозни и имат по-силно религиозно самосъзнание, потенциално клонят към християн-демократите."

Като цяло в Германия вярата играе съвсем различна роля в сравнение със САЩ

"В Германия религиозната принадлежност до голяма степен е нещо конвенционално. Човек го прави, защото го наследява от родителите си, обичаите, традицията. Но то не е нещо, което толкова силно определя личността и интересите й. Докато в САЩ религията сама по себе си е отличителен белег на личността, определяща често и пътя на отделния човек. С други думи религията е нещо, в което и чрез което всеки може да осъществи намеренията си за бъдещето."

Трудно бихме могли да си представим федералната канцлерка, която завършва новогодишното си обръщение към германския народ с "Бог да пази Германия." Немислимо е и създаването на религиозна десница, която да влияе върху политическия живот в страната, смята Полак.