Каква ще е Куба след Кастро?

Който тези дни разпита хората по улиците за състоянието на Кастро или съдбата на кубинската революция след него – чува или само груба пропаганда или уклончиви отговори от сорта на “не се интересувам от политика”. Помежду си обаче кубинците оживено обсъждат съдбата на острова, особено след заболяването на Кастро. Носят се всякакви слухове и информации от чужбина за здравословното състояние на 80- годишния лидер, които попадат на жадна за новини аудитория, защото официалната власт разглежда болестта на Кастро като държавна тайна.

Под повърхността, атмосферата обаче е напрегната. Откак команданте Кастро се подложи на спешна операция през месец август миналата година, даже и на най-верните функционери на партията се наложи да осъзнаят , че материята е преходна. Дори и най-оптимистичните от тях не вярват, че Фидел отново може да поеме в свои ръце юздите на управлението – казва един млад мъж в центъра на столицата Хавана.

Преходът към бъдещата власт Кастро обаче уреди собственоръчно. Раул Кастро, който е с пет години по-млад от Фидел, пое управлението на страната. Бившият министър на отбраната, който далеч не е така ефектен като големия си брат, досега се е появявал пред обществеността твърде рядко. Зад кулисите той се опитва да внесе повече ефективност в икономиката и държавния апарат. Раул Кастро предложи на САЩ диалог, при условие, че американците са готови да зачетат суверенитета на Куба. Това, разбира се, не е нещо принципно ново, но политическите експерти оценяват предложението като положителен знак , сочещ готовност за повечете отваряне на страната навън. Същото се отнася и до призива на Раул Кастро от преди няколко седмици за воденето на вътрешнопартийна дискусия. Това е потвърждение на предвиденото от някои познавачи на Куба като Уейн Смит от Центъра за международна политика във Вашингтон – а именно, че Куба поема по китайския път на развитие – чрез икономически реформи и последователност в политическото развитие. Друг експерт по проблемите на Куба- Джон Лии Андерсън - предупреждава, че задачата на Раул Кастро е твърде сложна. Кубинците очакват реформи и подобряване на жизненото им положение, затова би било опасно, ако тези надежди останат разочаровани. От друга страна и реформите крият опасността, на номенклатурата да се изплъзне конторолът. Точно това иска да предотврати Раул Кастро, засилвайки контролът от страна на армията и тайните служби. Под негово ръководство, военните още преди няколко години поеха ключовите области на икономиката в свои ръце. Снабдяването на населението със стоки се подобри, а социалното недоволство – отслабна . Предполага се, че Раул ще продължи да следва тази линия на развитие и занапред. Затова, докато е жив Раул Кастро, промените в кубинското общество вероятно ще си останат доста скромни.

Съвсем неясно е, какво може да се очаква за Куба след краят на ерата Кастро. Наблюдатели говорят, че сред потенциалните наследници на лидерския пост се забелязват белези на конфронтация – например между комунистическите хардлайнери като външния министър Фелипе Перес Роке и реформаторите като вицепрезидента Карлос Лаге.