Какви опасности дебнат източноевропейските икономики?
17 юли 2008
Емилиян Лилов обобщи оценките и потърси реакции:
Източна Европа е застрашена от нови кризи - такава опасност виждат експертите на кредитния застраховател "Атрадиус", на финансовата група "Фолксбанк", както и във външнотърговските среди на Австрия.
Австрия бе един от основните печеливши от разширяването на ЕС. От 2003 година тройно е нарастнал нейният положителен търговски баланс с 12-те нови страни-членки, но сегашната финансова криза няма да я подмине. Очакванията са, че това ще се отрази на австрийския износ за страните от Централна и Източна Европа, твърдят анализаторите. В зависимост от състоянието на националната икономика отделните страни от Централна и Източна Европа показват и различна склонност да бъдат засегнати от сегашната криза на финансовите пазари, казва Франц Майер, генерален директор на "Атрадиус Австрия". Той е на мнение, че
най-застрашени в момента са икономиките на няколко страни от Източна Европа
По-конкретна е главният икономически експерт на австрийската финансова група "Фолксбанк" Ута Пок, която посочва следните три страни - Румъния, Сърбия и България. Според нея те са най-застрашени от ипотечната криза в САЩ, тъй като имат високо потребление и ниски икономии.
На същото мнение са и във Виенския институт за сравнителни икономически изследвания. В последния доклад на анализаторската група, излязъл преди около 2 седмици, като най-застрашени от сътресенията на финансовите пазари сред новите страни-членки на ЕС са посочени освен България и Румъния още и балтийските държави.
Кога икономиката на една страна е застрашена?
Това попитах Габор Хуня, който наблюдава източноевропейските пазари във Виенския институт за сравнителни икономически изследвания :
"Една страна е застрашена, когато има сериозен дефицит в платежния си баланс, и когато икономиката й разчита основно на постъпления отвън. Такива са икономиките на България, Румъния и балтийските страни."
От 2000 година тези страни бележат стабилен икономически ръст, но последните данни показваха обезпокоителни стойности на инфлацията. Друг аспект се състои в това, че в сравнение със старите страни-членки новите показват много сериозни отклонения по този показател. Високата инфлация може да намали вътрешното потребление, но от друга страна тя затруднява инвестициите. Именно в това се изразява и основният риск за австрийските фирми, които с вложения от над 26 млрд. евро правят Австрия инвеститор номер едно в България, Румъния и Словения.
Сегашната висока инфлация в страните от Централна и Източна Европа е тревожен фактор, който обаче ще има само временен характер, твърдят от Виенския институт за сравнителни икономически изследвания. Габор Хуня:
"Изхождаме от разбирането, че инфлационният натиск ще отслабва. Смятаме, че пикът е бил достигнат в средата на тази година, и че оттук нататък инфлацията ще спада."
Финансовите анализатори оценяват и риска от забавяне на икономическия ръст заради рекордно високите цени на горивата в момента. Общата оценка е, че с изключение само на Унгария във всички страни от Централна и Източна Еввопа петролът ще оказва едва забележимо влияние върху ръста на икономиката. Така например докато страни като Чехия, Полша или Словакия ще продължат да реализират стабилно нарастване на икономиката с темпове около 5 процента на годишна база, то в Унгария ръстът през 2008-2009 ще бъде между 1.5 и 3 процента.
В какво се изразява основната опасност за българската икономика?
"Слабите места на българската икономика са дефицитът в платежния баланс и високите инфлационни стойности. Рисковете за България ще зависят и от структурните реформи. За първи път от няколко години наблюдаваме засилване на експорта, който вече надвишава вноса. Т.е. от известно време българският износ нараства с по-високи темпове отколкото нараства вносът. Дефицитът остава висок, и можем само да се надяваме, че ще се засилва конкурентноспособността на българската икономика, за да се запази този силен износ. Смятаме, че това ще намали рисковете. Допълнителен благоприятен фактор са високите държавни резерви и бюджетните излишъци, както и липсата на натиск от страна на международните кредитни институции, тъй като България си изпълнява задълженията по текущите плащания, и дори плаща предсрочно. Риск виждаме по отношение на частния сектор, който напоследък силно задлъжня. Как ще се развива той, това остава открит въпрос, който съдържа и известни рискове за българската икономика".