Какви са перспективите, Германия да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН?

В ООН ситуацията в момента прилича на тази в МОК преди определянето на домакинство на някои Олимпийски игри. Всеки кандидат се опитва да се представи в най-добрата си форма и да демонстрира всичките си предимства ,като същесвременно достойнствата на противника се подминават с мълчание или пък се подлагат на унищожителна критика. В крайна сметка тук става дума за постояннен билет за присъствие в най- могъщия световен клуб – Съвета за сигурност на ООН. Затова и всички държави-членки на общността трескаво очакват мига на отварянето на плика и съобщаването на победителя. Само че, процедурата си има своите недостатъци: За разлика от обябяването на домакинствата за Олимпийски игри, тук няма поставен краен срок за оповестяването на резултата. Преговорите биха могли да се проточат още много седмици, месеци, даже години. Може би – в крайна сметка няма да има нито победители нито победени, а добре известните ни постоянни членки на Съвета за сигурност ще си останат отново насаме, независимо ,че от края на Втората световна война са изминали 60 години.

И все пак е твърде рано да се отписва окончателно вероятността за реформа в ООН. Добър белег е, че в последните дни се разгоряха и истински страсти около тази тема. Защото в случая става дума за сблъсък на значителни интереси в сферата на властта, така че всякакви изкуствени любезности в дебата щяха да са по-скоро необичайни. Независимо от всичко това би било добре, участниците в този дебат да запазят поне минимум честност и приличие. Това се отнася и до италианския посланик, колкото и да го изпълват с ярост германските планове за влизане в Съвета за сигурност. Неговите обвинения, че Германия и Япония оказвали натиск и принуда над някои бедни страни, като ги заплашвали с орязване на помощите за развитие, е доста евтин номер. Тактиката на Рим за водене на преговорите по темата обаче автоматично попадна в съмнителна светлина, защото показа, колко е огромен страхът на Италия да остане вън от играта, докато Великобритания, Франция, а недай-си боже и Германия взимат решения в Съвета за сигурност.

Напук на всички нападения и анти-проекти за реформа, германското правителство остава оптимистично, че предложението на така наречената група Г-4 в крайна сметка ще се окаже най-перспективното. Германия, Бразилия, Япония и Индия искат съвместно шест нови постоянни места в Съвета – четири за себе си и две за Африка, като новите места няма да имат право на вето. Контрапредложението на Африканския Съюз и “новите” веднага да получат право на вето – се преценява като нереалистично за момента. В крайна сметка се очертава шанс за компромисен вариант между тези две предложения, който да събере нужното мнозинство от 2/3 от гласовете. Дали петте постоянни членки на Съвета за сигурност ще се съгласят на подобен вариант – засега не може да се предвиди. Но и това не е причина, дълго отлаганата и спешно необходима реформа на Съвета за сигурност да бъде отлагана. Заслужава си, тук да се прояви упоритост в преговорите, защото никога до момента Световната Организация не е била по-близо до решаването на собствените си структурни проблеми отколкото сега.