Какви са перспективите пред ПДС?

Естествено партията на демократичния социализъм ПДС печели от недоволството, което предизвика федералното правителство с политиката си на реформи. Само за напомняне тя е поддържана от останалата част от опозицията и особено от християндемократите, които по този начин са съотговорни. Въпреки твоа ХДС/ХСС и след за малко изгубените избори за Бундестаг преди две години все още поддържат курса си. Това функционира преди всичко за това, че те представят управляващата СПД като виновна за всички възможни пропуски в миналото и настоящето.

Подобно лицемерие може да се окачестви като популизъм, още повече, че пропуските в миналото в здравоепозването, политиката за заетост и пенсиите, се дължат преди всичко на ХДС/ХСС, който от 1982 до 1998 година определяха курса на Германия. Когато сега ПДС ги обвинява в популизъм, отчасти има право. От друга страна ПДС отклонява вниманието от истинските проблеми, а именно, че хората наистина са несигурни и, че мнозина ще са много по-зле, когато помощта за безработни и социалната помощ бъдат свалени общо на ново по-ниско ниво. В това отношение не дава нищо твърдението, че много получатели на социална помощ ще са по-добре.

Във всеки случай и председателят на ПДС Лотар Биски не го оспорва. В какво обаче човек може да обвини социалистите? В това че свикват протести, чието наименование ”понеделнишки демонстрации” умишлено силно напомня на мирната революция през 1989 година в ГДР? Можем да признаем, че това не е проява на особена чувствителност, защото понеделнишките демонстрации донесоха края на партията предшественичка на ПДС и на източногерманската диктатура. Дали обаче социалистите в обединена демократична Германия затова трябва да мълчат и въздържат когато според тях политиката се развива в напълно погрешна посока? Едва ли.

Човек не бива да харесва ПДС и на запад няма почти никой, който да го прави. На изток обаче тя си е народна партия, която участва в управлението на Берлин и на провинция Мекленбург-Предна померания и след четири седмици според допитванията може да се окаже най-силната партия в Бранденбург. И това две години след като при изборите за Бундестага се провали на петпроцентовата бариера и мнозина прогнозираха началото на края й. Още на изборите за европейски парламент през юли обявената за изпаднала в клинична смърта доказа колко е добре. ПДС увеличи гласовете си от 5.8 на 6.1 процента.

Само че стратезите в партийната централа би трябвало да знаят на какво се дължи този успех – не толкова на собствената им сила, колкото на слобостта на СПД и на останилите по домовете си избиратели. Там където ПДС сама носи отговорността за управлението й върви далеч не толкова добре. Според допитванията в Берлин тя има някъде към 17 процента, докато при изборите за камара на представителите преди три години бяха 23. Също и в Мекленбург-Предна Померания има криза в коалиционното правителство със социалдемократите. ПДС обвинява СПД, че е нарушила коалиционния договор, в който действително е вписано, че се отхвърля събирането в едно на помощта за безработни и социалната помощ.

Какво можем да се поучим от това? Когато става дума за власт ПДС преглъща и най-горчивите хапове. Също както и другите партии. Затова тя ще бъде наказана на следващите избори от избирателите, а когато други са на ред ПДС печели и прави всичко възможно да насърчи тази тенденция. Също и в това отношение всички партии си приличат.