Какви цели преследва Абу Мусаб аз Заркауи?

Заркауи смята да организира и провежда терористични атентати в Ирак дотогава, докато британци и американци не напуснат страната. Такава е поне официалната линия на неговата “организация”, с която той е в състояние да събуди известни симпатии сред голямата част от арабско-мюсюлманското население на региона. Но нима това е всичко? Даже само факта,че по-голямата аст от жертвите в Ирак са именно мюсюлмани – както шиити, така и сунити, затвърждава подозренията. Вторият по ранг човек в Ал Кайда – Айман ал Зауахири – преди няколко седмици писа на Заркауи да престане да убива толкова много мюсюлмани. Апелът обаче не доведе до никакъв резултат.

Едно изследване на фондация “ Наука и Политика” сочи, че в досегашния си живот Заркауи постоянно е променял и разширявал диапазона на целите си, което вероятно ще остане така и занапред. Първоначално йорданецът е бил насочен само спрямо хашемитския режим в собствената си страна. Скорошните му атентатите срещу големи хотели в Аман, с които той изрично се хвалеше, показват, че омразата му продължава да е насочена към старата цел, макар, че отдавна вече дейността в Ирак играе прироритетна роля за него.

В Ирак обаче, Заркауи далеч не преследва само освобождаването на страната от чуждестранната окупация. Впоследствие той би желал, Ирак да се превърне в ислямска държава, която на свой ред да подтикне други подобни развития в региона. Възстановяването на халифата е една от прироритетните идеологически представи на онези джихадисти, които могат да бъдат разглеждани като най-агресивните бойци на един високополитизиран ислям. От двайсетте години насам, теоретиците на ислямизма оплакват факта, че основателят на Турската Република Мустафа Кемал Ататюрк праща в изгнание последният халиф през 1924 година и разтуря тази достолепна институция. Оттогава насам халифатът не съществува повече. Този реформаторски-революционен акт е считан за огромно грехопадение, което следва да бъде коригирано. Особено сред мюсюлманите на индийския субконтинент халифатското движение винаги е било популярно и силно. Тъкмо в този контекст се намират и по-далечните цели, които очевидно преследва аз Заркауи. Един бъдещ “освободен” и ислямизиран Ирак явно се разглежда като изходна точка на борбата срещу съседни държави като Сирия, Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт. От борбата срещу Йордания, която осъди Заркауи задочно на смърт, терористът е лично заинтересован. Дестабилизирането и свалянате от власт на саудитската монархия пък е важна за него главно по религиозни причини, защото именно в Саудитска Арабия се намират светите места на ислямската религия – Мека и Медина. Увенчаващият завършек на тази религиозно-политическа утопия би трябвало да бъде “изтръгването “ на Ерусалим от ръцете на ционистите. Но колко реалистични са подобни планове на дело? Даже в Ирак шансовете им са почти нулеви, защото колкото и хората да желаят края на окупацията и на войната, те в никакъв случай не са готови да приемат религиозна диктатура, още повече , че сунитът Заркауи и неговите привърженици не срещат подкрепата на шиитското мнозинство от населението в Ирак. Бруталността на неговия терор допълнително намалява популярността му, което важи и за съседните страни. Според фондация “Наука и политика” обаче съществува друга опасност: Колкото повече намалява популярността на Заркауи в арабския свят, толкова по-лесно той може да се преориентира към атентати в Европа.