Какво е състоянието на Българската православна църква днес ?

Б. Узунова :

Миналите години БПЦ беше раздирана от вътрешноцърковни борби. В последно време почти нищо не се чува за тях и за алтернативния Синод на Инокентии? Само временно примирие ли е това – д-р Гщрайн?

Гщрайн:

Бих казал, че конфликтът беше не само временно прекратен или потушен, а положението се успокои като цяло. Начинът, по който бяха предприети полицейски действия срещу отцепниците от Патриаршеската църква - след приемането на Закона за БПЦ – не беше съвмесм християнски , бих казал, но пък не бива да забравяме, че тази Алтернативна или както тя се нарича Синодална Църква - и сама - беше използвала предимно политически средства, най-вече на комунално равнище, с цел да придобие контрола и собствеността над множество църкви и манастири. Това беше твърде неблагоприятно развите за цялото българско Православие. После отцепниците бяха прогонени с помощта на държавната власт. Ако обаче на преден план наистина стояха духовни или религиозни стремления, това нямаше да отслаби позициите на отцепниците. Действителността показа обаче, че целият църковен спор и разцепление е бил предимно политически конфликт, а не токлова религиозен. Алтернативната църква, водена от митрополит Инокентии продължава да съществува , но в силно редуциран състав. В момента н вече не може да се говори за разцепление на БПЦ - за схизма – и това е много важно. По-скоро има една отделна, малобройна група, която води свой собствен живот, което е нейно право. Но вече не може да се говори за разцепление на българското православие, както това беше през 90-те години та до скоро.” – казва швейцарският експерт.

Б. Узунова :

Според него белези за активно разцепление в БПЦ вече няма, но въпросът е също, дали се забелязват признаци за вътрешно обновление на църквата и защо процесите там са толкова бавни и мъчителни ?

Гщрайн:

“Да, процесите траят дълго, но и там има белези, които са обнадеждаващи. Особено по отношение на социалната функция на БПЦ , а това е особено важно за една страна, в която има политическа и икономическа свобода, но и бедност, която отчасти е по-голяма отколкото по времената на комунизма. Църквата е достойна за доверие само тогава, когато редом с литургичните си задължения поема и социални функции спрямо населението. В тази насока станаха доста положителни неща. Аз можах да установя това например в българския манастир Зограф на Атон, където бях наскоро. Преди там положението беше много лошо, поради разцеплението на църквата в родината, сега обаче там е възстановен нормалния монашески живот. Обновлението в БПЦ протича може би малко по-бавно отколкото в някои други православни църкви от бившия Източен блок, но сега вярната посока е заложена и вече се върви по този път.”

Б. Узунова :

Д- р Хайнц Гщрайн , който преди една година застъпваше становището, че новият тогава закон за БПЦ ще дискриминира останалите вероизповедания и религиозни общности в България, поради това, че дава на православната църква прекалено големи права, сега признава, че неговите опасения не са се оправдали. Що се отнася до нужното за православната църква подмладяване и разширяване на влиянието и сред по-младите, д-р Гщрайн казва:

Гщрайн:

“Да, тук има да се върши още много работа. По- възрастните хора се завърнаха към религиозните традиции. Младежта - за съжаление - остава индиферентна към църквата. Вече няма войнствени атеисти сред нея, но пък религиозното безразличие е твърде широко разпространено и тъкмо тук църквата има да върши още много работа.”

Б. Узунова :

Последният ми въпрос към швейцарския църковен експерт е свързан със Световното икуменическо движение – за вселенска църква - в рамките на което Правосланието напоследък подсили своите позиции и влияние. Хайнц Гщрайн вижда в това и известен български принос:

Гщрайн:

“Да, засилването на Икуменическото движение за Вселенска църква като цяло е едно от следствията на подсилването на позиците на вселенското движение в самата Б-я. Защото тъкмо разногласията между БПЦ и Вселенския Съвет, който българите напуснаха през 1997 стана на фона на вътрешноцърковния конфликт в България. Ние не знаем, кога България ще се завърне в Съвета, но БПЦ вече си сътрудничи с него. Последното общо събрание в Порто Алегре показа, че има промяна към по-добро, включително и за българската църква. Аз имах възможност нашироко да разговарям в Истанбул с президента на българската православна общност Петър Атанасов по тази тема и забелязвам много белези, че БПЦ се връща към икуменическите си традиции, които съществуват от 19 век век насам и които отговарят на цялата дълга история на Българската православна църква. Затова – според мен – вече можем да заявим, че предишното втвърдяване на позициите на БПЦ навън и разцеплението в самата църква вътре , бяха само временен епизод, който вече е предолоян.”