1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво може да се очаква от новото българско правителство

17 август 2005

След рекордните 51-дневни преговори, за броени часове новият български кабинет на тристранната коалиция БСП, НДСВ и ДПС се превърна във факт. В състояние ли е, обаче, това правителство да върне “пропиляните през последните месеци шансове за членството на България в ЕС», както се изрази президента Георги Първанов? Коментар от Георги Папакочев:

https://p.dw.com/p/Aszu

Къде по силата на конституционните си правомощия на държавен глава, къде воден от лични амбиции и вътрешно непреодолими партийни интереси, президентът Георги Първанов отново стана кръстник на новия български кабинет. След като връчи в мълниеносен порядък третия мандат за съставяне на кабинет формално на посочения от ДПС за премиер лидер на социалистите, президентът се опита да навакса загубеното след първоначалния провал на същата тристранна коалиция. И привидно успя, с надеждата, че на президентските избори след година и половина избирателите предстои да се произнесат не само върху стабилността и силата на новата коалиция, но и върху действията на Първанов при изпълнение на конституционните му задължения.

Впрочем раждането на новата управленска коалиция на БСП, НДСВ и ДПС беше предизвестено доста преди нашумялата пресконференция на президента в края на миналата седмица, на която той обяви възможността от тристранен кабинет. Няколко дни преди царската партия да се откаже от намерението си да състави правителство с втория мандат, лидерът на социалистите Сергей Станишев обяви, че неговата политическа сила има готовност веднага да започне преговори за четиристранно правителство, което говори недвусмислено ,че взаимодействието по оформянето на новата коалиция е дело на тесните връзки между президентството и централата на “Позитано” 20. Партиите на Мозер, Софиянски и Каракачанов, обаче в последния момент напуснаха преговорите, след като основното им изискване – премиер на бъдещото правителство да не бъде партиен лидер, сиреч Сергей Станишев, не беше прието. Така, въпреки комплиментите на Първанов за “отговорно национално поведение”, БНС демонстрира инстинкт за дясно политическо самосъхранение.

Основният въпрос сега е ще бъде ли новият кабинет мечтаното стабилно и силно правителство, което предстои да въведе България в ЕС?

Въпреки твърденията на Станишев, че правителството ще работи за бързото интегриране на България в ЕС и надеждите на Симеон Сакскобурготски за приемственост в този процес, след всичко, което се случи между сегашните коалиционни партньори през последните два месеца, прогнозата за стабилно мнозинство и силно управление е твърде песимистична. Едва ли звучащата като универсално лекарство формула “национална отговорност” ще е в състояние да заличи обидата от тежките думи и обвинения, както и болката от направените компромиси между новите коалиционни партньори. Да не говорим за дълбокото недоверие между тях, провокирано като капак миналата седмица с размахваният в медиите измислен документ-фалшификат за елиминирането на царската партия от участие във властта.

Тристранната коалиция, обаче, се оказа истински дар Божи за опозицията – нейното съставяне потвърди, че всички предизборни и следизборни упреци на десницата са верни, което и даде възможност да започне веднага да нанася солидни удари новото управление.

Във впечатляващо за последните години единогласие двамата “разведени” бивши партньори ОДС и ДСБ се обединиха около становището, че новата управленска коалиция по своята същност е прикритие за реалното управление на бившите комунисти. Т.нар. социо-либерална коалиция по същество подменя вота на избирателите, а според ДСБ, “благодарение подкрепата на президента, Ахмед Доган е успял да изиграе ролята на надзорник с право на вето при преговорите за правителство и по време на първия, и по време на втория мандат”.

Най-уязвим за атаките на опозицията е на път да се окаже повторният избор на лидерът на БСП за премиер. Според авторитетни юристи с опит в Конституционният съд, избирането на Станишев за министър-председателския пост е нелегитимно и неконституционно след провала на първия мандат. Ако подкрепеното с гласовете на 169-имата депутати на новата коалиция правителство бъде отхвърлено от КС, скандалът и срамът за България биха били непоправими, а реномето на страната като бъдещ член на ЕС – разклатено твърде сериозно.

Дясната опозиция обяви в 5-часовите дебати по гласуването на кабинета, че освен подмяна на вота на избирателите, новата коалиция вместо да реши проблемите ще постави България пред нови изпитания. Лидерът на сините Надежда Михайлова отново предупреди президента Първанов, че ще носи лична отговорност, ако новоизбрания кабинет допусне забавяне на българското членство в ЕС, защото тъкмо той е авторът на новата странна и безпринципна коалиция.

Показателното е, че и в думите на самия държавен глава се съдържат сериозни опасения около тази отговорност. В края на миналата седмица Първанов говори за високата цена на “парламентарните препирни”, които са дали “сериозни аргументи на противниците на разширяването на ЕС”. Той призова за «решаващо усилие” по връщане, забележете, на “шансовете за членство в ЕС през 2007 , така лекомислено пропилени в последните седмици». И за да бъде още по-добре разбран от приученото да възприема най-лесно във физкултурни категории българско общество, държавният глава каза на «футболен език” – след като мнозина политици дни наред “разкарваха безмислено топката по трибуните”, трябва да направим необходимото “да се върнем в мача”.

Така ако в представите на българския държавен глава новата тристранна коалиция е единия отбор, а 25-те от ЕС са другия, лесно може да се прогнозираме кой вероятно ще загуби мача, дори и с колко. На този етап резултата се очертава 1 година на нула загуба за България.