Какво може два се очаква от срещата на върха между двете Кореи?

Позицията на Франция в спора за необходимостта от строги санкции спрямо Иран, опазването на климата протестите на будистките монаси в Мианма, бивша Бирма, походът на католическа църква срещу модерната епоха: това са акцентите в седмичните издание „Ди Цайт” и „Райнишер Меркур”. Ние ще ви представим по-подробно статия, посветена на предстоящата среща на върха между двете Кореи. Това е втората подред среща от този род след разделението на Корея през 1945-та година. Южнокорейският президент Но Му-хен се стреми към мирен договор със Севера, съобщава „Райнишер Меркур”. В статията четем:

И двете страни хранят големи надежди. „Краят на корейската война и подписването на мирен договор- това ще бъде в центъра на разговорите”, заяви южнокорейският президент Но Му-хен. Официално Северна и Южна Корея са все още в състояние на война. След прекратяването на сраженията през 1953-та година двете страни не можаха да се споразумеят за нещо повече от примирие.

Сега делегациите на Пхенян и Сеул смятат да договорят разширяване на икономическото си сътрудничество. Въпросът за атомната програма на Северна Корея обаче ще остане извън дневния ред-също както при миналата среща на върха преди седем години. Нищо не би трябвало да пречи на хармонията.

Срещу готовността си да подпише мирния договор Северна Корея иска да премести морската граница в своя полза. Това означава, че Южна Корея ще загуби пет малки острова. Още в средата на август южнокорейският министър, отговарящ за въпросите на обединението, заяви готовността на Сеул да отстъпи в това отношение. Така обаче той предизвика ожесточен спор в собствената си страна, който по принцип засяга въпроса за основната линия в политиката спрямо Севера? Духът на този спор ще витае над предстоящата среща на върха. В делегацията на Сеул са включени двеста души, но сред тях няма нито един представител на опозиционната национална партия. Вярно, тази партия вече не отхвърля напълно сътрудничеството със Севера както в миналото, но настоява, Пхенян също да направи отстъпки. Освен това консервативната опозиция в Южна Корея не е съгласна и с времето, в което се провежда срещата на върха. През декември в Южна Корея ще има президентски избори, а през април догодина – парламентарни. Социологическите проучвания сочат преднина на консервативната национална партия. Само че една успешно завършила среща на върха между двете Кореи би могла да обърне настроенията на избирателите отново в полза на сега управляващата партия УРИ.

Комунистическият режим в Пхенян е на ясно с тези политически сметки в Южна Корея. Ето защо Ким Ян Ил би трябвало да е силно заинтересован от това, да не връща госта си от Сеул с празни ръце. Защото режимът в Пхенян не се страхува от нищо друго така много, както от евентуална изборна победа на консервативната национална партия в Южна Корея.

И двете държави са си поставили обединението като върховна цел, но нито Северна, нито Южна Корея са заинтересовани от бързото й постигане. Отварянето на границите ще означава край за режима на север, защото ще доведе до масово бягство на северно корейците на юг. Точно от това обаче се страхува капиталистически Сеул, защото разликата в икономиките на двете държави е много по-голяма от тази, която съществуваше някога между Източна и Западна Германия. Преди седем години тогавашният южнокорейски президент Ким де Ян нарече разходите за германското обединение шокиращи. Ето защо според него първоначално корейското обединение би могло да изглежда като съюз на две самостоятелни държави. Точно това иска и Северна Корея, пише седмичникът „Райнишер меркур”.

А ето как „Ди цайт” коментира амбицията на екологично настроената Германия да увеличи дела на биомасата в бензина. „Странно защо дори и германските зелени не се интересуват от съветите на експертите около министерството на околната среда, които са срещу подобно смесване. Биомасата е благо, което не достига. За нея важи онова, което важи за нефта, и за газа – ефективността. За производството на био-бензин или био-дизел се прахосват ценни есенции от царевица, рапица и соя. Че по-добре тогава да засеем земеделските земи с дървесина за горене!Това, което от европейска гледна точка изглежда като спор за технически детайли има екзистенциален смисъл за бедните държави. Царевицата, която се използва за производството на един-единствен резервоар биоетанол, е достатъчна, за да изхрани един възрастен човек цяла година..... един брутален начин за поставяне на приоритети, отбелязва седмичникът „Ди Цайт”.