Какво отличава американската мечта от европейските?

Рифкин е дребен, енергичен човек с очила и малка брадичка. В тъмния си костюм прилича на американски телевизионен проповедник. Той говори свободно, без да чете, жестикулира с ръце и разказва похвални неща за Европа:

“Тук се обединиха 500 милиона души от 27 страни, простиращи се от ирланското крайбрежие, та до Русия. За по-малко от 50 години, те създадоха първата транснационална, политическа общност в историята на човечеството. Това ми спира дъхът!”

Джереми Рифкин говори за наличието на Европейска мечта – на тази тема той вече е написал книга. Докато американците все още се стремяли към индивидуално израстване и личен успех, в Европа ставало повече дума за сътрудничество. Според него горните места в европейската скала на ценностите са заети от мирното съжителство, културното многообразие, екологичното развитие и съчетаването на пазарен либерализъм със социална справедливост:

Американската мечта се гради върху права за собственост, докато европейската мечта - върху социални и човешки права. Американската мечта се концентрира над един живот, чията цел е работата. Вие в Европа мечтаете за работат, за да живеете от нея. В Америка е важно, човек сам да си проправи пътя напред, а вие в Европа казвате: “Нашиият опит сочи, че е по-добре да търсим общи решения на проблемите и да действаме като едно голямо семейство”

Според Рифкин – именно този европейски модел е способен да се утвърди в процесите на глобализацията. Нещо повече: Eвропа имала шанс да спаси света от застрашаващите го промени в климата. Затоплянето на земната атмосфера – според американеца – е проблем, който все още често се подценява.Този съдбовен въпрос за човечеството трябва да се реши в най-кратки срокове. В тази връзка той вижда шанс, Германия да играе ролята на пример за останалите по отношение използването на обновяеми енергии. Рифкин мечтае за трета индустриална революция, с която да се прекратят зависимостите на човечеството от фосилните източници на енергия като въглища и петрол. Европа била междувременно доста напред в използването на обновяемите енергии като слънчевата, вятърната и енергията от биомаса. Рифкин апелира към европейците да осъзнаят своята отговорност и да я поемат:

“ЕС е суперсилата, която е и в състояние да стори това. Ако Европа ни поведе към тази трета индустриална революция, то Америка ще я последва, тогава можи би и ние ще догоним европейците и ще започнем да работим съвместно Задачата на това поколение е, да спаси планетата земя, да създаде предпоставки за трайно бъдеще, да създаде една нова мечта и един нов икономически и технологичен модел, така че да повишим сигурността на земята във времето, което ни е дадено.”

Така Рифкин описва големите задачи, стоящи пред Европа и препоръчва и малко повече самочувствие – нещо, което европейците можели да вземат назаем от американците.